Основна и препоръчителна библиография
Препоръките се отнасят за тези, които проявяват интерес и биха искали да разширят познанията си по разглежданите в книгата теми. Затова освен основните си източници аз прилагам и изчерпателен списък на по-ранна литература, която смятам, че също ще е от полза за читателя. Когато посочвам книги, след името или имената на авторите (които ще давам без инверсия) идва заглавието (в курсив), а след него в скоби са поставени издателските данни 51 51 В които ще фигурират и някои неизбежни съкращения от рода на Univ. вместо University, ed. (eds.) вместо editor (s), J. вместо Journal и т.н. — Б.пр.
(град: издателство, година на публикуване). Когато става дума за периодика, след името на списанието (в курсив) идва номерът на годишнината, страниците и годината на публикуване.
Пролог
Сред справочниците, които съм ползвал за повечето глави на тази книга, фигурира и един обемист компендиум за фреквентността на човешките гени: L. Luca Cavalli-Sforza, Paolo Menozzi and Alberto Piazza, The History and Geography of Human Genes (Princeton: Princeton Univ. Press, 1994). Тази забележителна творба спокойно може да бъде определена и като „Обща история на всичко за всички“, защото авторите започват изложението си за всеки континент с изчерпателен преглед на неговата география, екология и околна среда, следван от данни за праисторията, историята, езиците, физическата антропология и културите на неговите народи. Впрочем в: L. Luca Cavalli-Sforza and Francisco Cavalli-Sforza, The Great Human Diasporas (Reading, Mass.: Addison-Wesley, 1995) ще намерите същия материал, но не толкова специализиран, а предназначен за най-широка публика.
Друг удобен справочник е поредицата от пет тома, обединени под общото название The Illustrated History of Humankind , ed. Goran Burenhult (San Francisco: Harper Collins, 1993–94). Отделните томове са озаглавени съответно: The First Humans , People of the Stone Age , Old World Civilizations , New World and Pacific Civilizations и Traditional People Today .
Няколко поредици, издадени от „Кеймбридж Юнивърсити Прес“, предлагат исторически преглед на конкретни региони и епохи. Една от тях е озаглавена The Cambridge History of… , а на мястото на многоточието последователно се явяват Африка, Вътрешна Азия, Китай, Индия, Иран, ислямският свят, Япония, Латинска Америка, Полша и Югоизточна Азия. Друг подобен справочник е The Cambridge Encyclopedia of… , чиито томове са посветени съответно на Африка, Китай, Япония, Латинска Америка (вкл. страните в Карибско море), Русия (и бившия СССР), Австралия, Близкия изток (и Северна Африка), Индия, Пакистан и съседните им страни. Други такива поредица са: The Cambridge Ancient History , The Cambridge Medieval History , The Cambridge Modern History , The Cambridge Economic History of Europe и The Cambridge Economic History of India .
Бих посочил и три енциклопедични справочника за езиците в света: Barbara Grimes, Ethnologue: Languages of the World , 13 thed. (Dallas: Summer Institute of Linguistics, 1996), Merritt Ruhlen, A Guide to the World’s Languages (Stanford: Stanford Univ. Press, 1987) и C. E. Voeglein and E. M. Voegelin, Classification and Index of the World’s Languages (New York: Elsevir, 1977).
От по-мащабните сравнителни исторически изследвания бих посочил на първо място това на Арнолд Тойнби [A. Toinbee, A Study of History , 12 vols. (London, Oxford Univ. Press, 1934–54)]. Великолепен преглед на историята на евразийската (и особено западноевразийската) цивилизация ще намерите в: William McNeil, The Rise of the West (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1991). Уилям Макнийл е автор и на една световна история, A World History (New York: Oxford Univ. Press, 1979), в която, въпреки леко подвеждащото и заглавие, основният фокус отново пада върху западноевразийската цивилизация. Същото важи и за: V. Gordon Childe, What happened in History , rev. ed. (Baltimore: Penguin Books, 1954). Друго подобно сравнително-историческо изследване (в което фокусът пада върху Западна Евразия) е: C. D. Darlington, The Evolution of Man and Society (New York: Simon and Schuster, 1969) — авторът е биолог и съзира същите връзки между континенталната история и доместикацията, които разглеждам и аз. Алфред Кросби е написал две блестящи студии върху европейската задморска експанзия, като ударението е върху съпровождалите я растения, животни и вируси: A. Crosby, The Columbian Exchange: Biological Consequences of 1492 (Westport, Conn.: Greenwood, 1972) и Ecological Imperialism: The Biological Expansion of Europe, 900-1900 (Cambridge, Cambridge Univ. Press, 1986). Бих препоръчал също Marvin Harris, Cannibals and Kings: The Origins of Cultures (New York: Vintage Books, 1978) и Marshall Sahlins and Elman Service [eds.], Evolution and Culture (Ann Arbour: Univ. of Michigan Press, 1960), които разглеждат темата от културно-антропологически позиции. Книгата на Елън Семпъл [Ellen Semple, Influences of Geographic Environment (New York: Holt, 1911)] онагледява по-ранните опити за изследване на влиянието на географския фактор върху човешките общества. Другите по-важни изследвания са изброени в библиографията към Епилога. Ще си позволя да спомена и една моя по-ранна творба [J. Diamond, The Third Chimpanzee (New York: Harper Collins, 1992)] и по-специално Глава XIV, в която се сравнява историята на Евразия и тази на двете Америки — там ще откриете и стартовата позиция, от която започнаха и разсъжденията, изложени в тази книга.
Читать дальше