Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Моето представяне на пленяването на Атауалпа се основава на разказите на очевидци на това събитие — братята на Франсиско Писаро Ернандо и Педро, както и неговите спътници Мигел де Естете, Кристобал де Меня, Руис де Арке и Франсиско де Херес. Разказите на Ернандо Писаро, Мигел де Естете и Франсиско де Херес са включени (в превод на Клемънс Маркъм) в: Reports on the Discovery of Peru , Hakluyt Society, 1 stser., vol. 47 (New York, 1872); на Педро Писаро (в прев. на Филип Мийнс) в: Relation of the Discovery and Conquest of the Kingdoms of Peru (New York: Cortes Society, 1921), а този на де Меня (в прев. на Джоузеф Синклер) в: The Conquest of Peru, As Recorded by a Member of the Pizzaro Expedition (New York, 1929). Разказът на де Арке е препечатан в: Boletin de la Real Academia de Historia (Madrid) 102:327-84 (1933). В едно свое великолепно изследване Джон Хеминг [J. Hemming, The Conquest of the Incas (San Diego: Harcourt Brace Jovanovich, 1970)] дава пълно описание не само на този епизод, но и на завладяването на целия континент, наред с обширна библиография. Христоматийната творба на Уилям Прескът [William H. Prescott, History of the Conquest of Peru (New York, 1847)] все още се ползва със заслужено признание от читателите и се нарежда сред класическите исторически изследвания. От изследванията на испанското завладяване на Мексико бих посочил едно класическо и едно съвременно: Hugh Thomas, Conquest: Montezuma, Cortes, and the Fall of Old Mexico (New York: Simon and Shuster, 1993) и William H. Prescott, History of the Conquest of Mexico (New York, 1843). Разкази на очевидци (в случая — самият Кортес) ще намерите в: Hernando Cortés, Five Letters of Cortés to the Emperor (New York: Norton, 1969), а на много от спътниците му — в: Patricia de Fuentes, ed., The Conquistadors (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1993).

Събрал съм на едно място библиографията на тези седем глави, посветени на възникването на производството на храни, защото повечето източници са използвани не само в една от тях.

На първо място бих посочил тези пет: Kent Flannery, „The origins of agriculture“, Annual Reviews of Anthropology 2:271-310 (1973); Jack Harlan, Crops and Man , 2 nded. (Madison, Wis.: American Society of Agronomy, 1992); Richard MacNeich, The Origins of Agriculture and Settled Life (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1992); David Rindos, The Origins of Agriculture: An Evolutionary Perspective (San Diego: Academic Press, 1984) и Bruce Smith, The emergence of Agriculture (New York: Scientific American Library, 1995). От по-старите изследвания бих посочил две: Peter Ucko and G. W. Dimbley, eds., The Domestication and Exploitation of Plants and Animals (Chicago: Aldine, 1969) и Charles Reed, ed., Origins of Agriculture (The Hague: Mouton, 1977). Едно по-ранно (и вече класическо) сравнително изследване на производството на храни в Стария и Новия свят е: Carl Sauer, Agricultural Origins and Dispersals (New York: American Geographical Society, 1952). Въпросът за доместикацията на растения и животни е обстойно разгледан в: Erich Isaak, Geography of Domestication (Englewood Cliffs, N. J.: Prentice-Hall, 1970).

Срез изследванията, посветени на растителната доместикация, се откроява това на Даниел Зоари и Мария Хопф [D. Zohary and M. Hopf, Domestication of Plants in the Old World , 2 nded. (Oxford: Oxford Univ. Press, 1993)]. То предлага и най-детайлното описание на доместикацията във всички части на света. Особено обстойни са археологическите и генетични данни за доместикацията на по-важните растения в Западна Евразия, както и за последвалото им разпространение.

От колективните изследвания на доместикацията на растения бих посочил: C. Wesley Cowan and Patty Jo Watson, eds., The origins of Agriculture (Washington: Smithsonian Inst. Press, 1992); David Harris and Gordon Hillman, eds., Foraging and Farming: The Evolution of Plant Exploitation (London: Unwin Hyman, 1989) и C. Barigozzi, ed., The Origins and Domestication of Cultivated Plants (Amsterdam: Elsevier, 1986). Чарлз Хайзър е автор на две интересни популярни изследвания на същата тема: [Charles Heiser, Jr.] Seed to Civilization The Story of the Food , 3 rded., (Cambridge: Harvard Univ. Press, 1990) и Of Plants and People (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1985). Стандартният справочник за основните земеделски култури в света е: J. Smart and N. W. Simmonds, eds., Evolution of Crop Plants , 2 nded. (London: Longman, 1993). Бих препоръчал и тези три великолепни статии за промените, които автоматически настъпват в дивите растения, подложени на култивация: Mark Blunder and Roger Byrne, „The ecological genetics of domestication and the origins of agriculture“, Current Anthropology 32:23-54 (1991); Charles Heiser, Jr., „Aspects of unconscious selection and the evolution of domesticated plants“, Euphytica 37:77-81 (1988) и Daniel Zohary, „Modes of evolution in plants under domestication“, in: W. F. Grant, ed., Plant Biosystematics (Montreal: Academic Press, 1984). Препоръчвам и една друга статия на Марк Блумлер [M. Blumler, „Independent interventionism and recent genetic evidence on plant domestication“, Economic Botany 46:98-111 (1992)], в която се съпоставят данните за многобройни случаи на самостоятелна доместикация на един и същ див вид с тези, които подсказват, че дадено растение се е разпространило от едно-единствено място.

Научната литература, посветена на доместикацията на животни, е повече от обширна. По-специално бих посочил стандартния енциклопедичен справочник на Робърт Новак: Robert Nowak, ed., Walker’s Mammals of the World , 5 thed. (Baltimore: Johns Hopkins Univ. Press, 1991). В студията на Джулиет Клътън-Брок [J. Clutton-Brock, Domesticated Animals from Early Times (London: British Museum — Natural History, 1981)] ще намерите чудесно и сбито описание на всички по-важни одомашнени бозайници. В един колективен труд — I. L. Mason, ed., Evolution of the Domesticated Animals (London: Longman, 1984) — те са разгледани поотделно. Саймън Дейвис [S. Davis, The Archeology of Animals (New Haven: Yale Univ. Press, 1987)] ни демонстрира обстойно какво можем да научим от костите на бозайници, откривани на археологическите обекти. Juliet Clutton-Brock, ed., The Walking Larder (London: Unwyn-Hyman, 1989) съдържа 31 статии за начините, по които хората от цял свят са опитомявали, развъждали или ловували животни (и съответно са ставали плячка на някои животни). Има и едно съдържателно изследване на двама немски учени — Wolf Herre und Manfred Röhrs, Haustiere zoologisch gesehen (Stuttgart: Fisher, 1990). Стивън Бъдиански [Stephen Budiansky, The Covenant of the Wild (New York: William Morrow, 1992)] предлага популярно описание на доместикацията като „автоматично“ следствие от връзките между хора и животни. За начина, по който домашните животни са станали и впрегатни, вж. Andrew Sheratt, „Plough and pastoralism: Aspects of the secondary products revolution“, pp. 261–305 in: Ian Holder et al., eds., Pattern of the Past (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1981).