Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Да, разковничето се крие в разпокъсаността на тогавашна Европа и именно затова Колумб успява — наистина, едва на петия път — да убеди един от стотиците тогавашни европейски монарси да спонсорира начинанието му. И когато кастилската кралска двойка дава старт на европейската колонизация на Америка, всички други европейски държави виждат реките от богатства, потекли към Испания, и шест от тях моментално се включват в играта. Същата история се повтаря и при въвеждането на артилерията, електрическото осветление, книгопечатането, малките огнестрелни оръжия и безброй други нововъведения: всяко от тях в началото е било отхвърляно или посрещано с присмех в отделни части на Европа, но още щом се е утвърждавало в някоя от тях, то бързо се е разпространявало и в останалите.

Последствията от европейската „разединеност“ рязко контрастират с тези от китайското „единство“. От време на време китайският имперски двор е решавал да прекрати и някоя друга дейност освен презокеанските плавания: например забранил е разработването на един нов тъкачен стан, задвижван с водната сила и се е отказал да направи решителната крачка, когато е бил пред прага на истинска промишлена революция в началото на XIV в — не само е забранил, но и се е разпоредил да бъдат унищожавани механичните часовници по времето, когато Китай вече е бил водещата сила в света в сферата на часовникарството, а в края на XV в. се е отказал от всякакви нови технологии. Тези потенциални рискове, които крие политическото единство, проличават и в днешен Китай — най-вече през 60-те и 70-те години, по време на Културната революция, когато решението на един-единствен политически лидер (и шепата му доверени приближени) бе достатъчно да блокира образователната система на страната за цели пет години 38 38 Ами да, Лаодзъ неслучайно е казал: „Нека страната бъде малка, нека хората да са нарядко; макар да имат сложни уреди, да не ги използват; нека се боят от смъртта и да не странстват надалеч, макар да имат лодки и колесници…“ ( Даодъдзин , 80, прев. Крум Ацев). — Б.пр. .

Работата е там, че и често постиганото китайско единство, и постоянната европейска разединеност си имат своите дълги истории. Най-плодородните земи в днешен Китай са били политически обединени за първи път през 221 г. пр.Хр. и оттогава насам са си останали такива — или поне през повечето време. Още от зората на писмеността Китай е имал само една система (йероглифната) и от доста отдавна само един доминиращ език, което означава, че неговото културно единство датира от поне две хилядолетия. За разлика от него, Европа никога не се е доближавала, макар и частично, до политическата унификация: през XIV в. все още е била разпокъсана на близо хиляда държавици, през следващия броят им е бил намален наполовина и едва през 80-те години на миналия е достигнал санитарния минимум от двайсет и пет, за да започне отново да расте и точно сега, когато завършвам това изречение, да гони четирийсетте. Несъгласията, които продължават да осуетяват и най-плахите опити за обединение — например в рамките на Европейската икономическа общност (ЕИО) — са симптоматични за изконната европейска склонност към разединеност.

Точно тук се крие и истинският проблем — за да разберем защо Китай е изгубил своето политическо и технологическо преимущество пред Европа, ние трябва да разберем в какво всъщност се състои хроничното китайско единство и също толкова хроничната европейска разединеност. Отговорът отново ще ни бъде подсказан от картите (вж. с. 518). Европа има свръхразчленена брегова линия, с пет големи полуострова, които с изолираността си наподобяват острови и на всеки от тях са се обособили съответните езици, етнически групи и държави: Гърция 39 39 Даймънд явно има по-„ограничена“ представа за Балканския полуостров, което пък противоречи на понятието „балканизация“, което използва на други места в текста. — Б.пр. , Италия, Испания/Португалия, Дания и Норвегия/Швеция. Китайската брегова линия е доста по-гладка и само съседният Корейски полуостров се е сдобил със самостоятелно значение. В Европа има само два острова (Британия и Ирландия), достатъчно големи, за да отстояват политическата си независимост и да поддържат свои езици и етноси, а първият е и достатъчно близо до континента, за да се превърне с времето в една от неговите велики сили. Затова пък и двата най-големи китайски острова, Тайван и Хайнан, са два пъти по-малки от Ирландия и никой от тях не е играл по-съществена политическа роля (ако изключим появата на държавата Тайван преди няколко десетилетия), а географската изолираност на Япония я е държала до сравнително неотдавна в доста по-голяма политическа изолация, отколкото Британия някога е била. Европа е разделена на различни самостоятелни езикови, етнически и политически единици от своите високи планини (Алпите, Пиренеите, Карпатите и Скандинавските), докато китайските на изток от Тибетското плато никога не са били такива труднопреодолими бариери. Вътрешността на Китай е свързана по хоризонтала с две големи плавателни реки, течащи през обширни алувиални долини (Яндзъ и Хуанхъ) и по вертикала със сравнително лесните комуникации между двете речни системи (впоследствие съединени и с канали). Вследствие на всичко това в Китай доста отрано са започнали да доминират две огромни и високо продуктивни географски области, които са били слабо обособени и по-късно са се слели в едно общо ядро. Двете най-големи европейски реки, Рейн и Дунав, са много по-малки и свързват далеч по-малко части от Европа. За разлика от Китай, Европа е с множество разпръснати по цялата й площ ядра, нито едно от които не е било достатъчно голямо, за да доминира по-продължително над останалите и всяко се е превърнало в център на хронично независима държава.