Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

От останалите фактори, имащи отношение към въпроса на Яли, на преден план изпъкват културните, както и влиянието на отделните личности. Да започнем с първите: културната специфика на човечеството варира значително по света. Някои от тези различия несъмнено се дължат и на различната околна среда — нещо, на което многократно съм се спирал в тази книга. Остана обаче открит въпросът за възможното значение на локалните културни фактори, които не са пряко свързани с околната среда. Едно културно различие може да възникне на местна почва по най-тривиални и конюнктурни причини, но с течение на времето да се утвърди и да подтикне съответното общество към някой много по-съществен цивилизационен избор, както подсказва и приложението на теорията на хаоса в други сфери на науката. Културните процеси от такова естество са сред онези „бели петна“ в историята, които нерядко й придават непредсказуем характер…

В Глава XIII дадох пример с клавиатурата QWERTY на пишещите машини. В началото тя е била предпочетена пред многото други алтернативи по най-тривиални причини, свързани най-вече с фабричното производство на тези машини в Щатите, започнало през 60-те години на XIX в., както и с чисто търговски съображения. Към тях се добавя решението от 1882 г. на основателката на Института по стенография и машинопис в Синсинати, някоя си мис Лонгли, да избере точно тази клавиатура, както и триумфът на нейният най-добър ученик, Франк Макгърин, разгромил основния си конкурент Луис Тоуб (използвал друга клавиатура) на финала на едно шумно рекламирано състезание по машинопис през 1888 г. В този отрязък между 60-те и 80-те години изборът спокойно е можел да се спре и на някоя друга клавиатура — едва ли нещо в американската околна среда е давало преимущества на QWERTY. Но щом веднъж е било взето съответното решение, тя така затвърждава обществените си позиции, че след едно столетие е адаптирана и за компютрите. Може би подобни тривиални съображения, вече забулени от мрака на времето, стоят и зад решението на шумерите да изберат не десетичната, а дванайсетичната система за смятане (покрай която сме се сдобили с 60-минутен час, 24-часово денонощие и окръжност от 360°), макар и в цяла Мезоамерика вече да е била широко разпространена двайсетичната система (довела и до появата в календара на два конкурентни цикъла от 260 именни дни и годината от 365 дни).

Тези наглед „битови дреболии“ като пишещата машина, механичния часовник и структурата на календара не са попречили на възприелите ги общества да изпреварят останалите. Но не е трудно да се убедим, че те спокойно са можели да го направят. Например, ако стандартната американска клавиатура (QWERTY) не беше възприета и в останалия свят — тоест ако Япония или Европа бяха предпочели далеч по-ефикасната клавиатура на Дворжак, — това тривиално решение от XIX в. щеше да има пагубни последици за сегашните позиции на американските технологии на световния пазар.

По същия начин едно социологическо изследване, проведено сред китайски деца, показа, че те се научават да пишат много по-бързо, когато използват знаците от латиницата за фонетична транскрипция на китайските думи (така наречената пинин ) вместо традиционната китайска система с нейните хиляди йероглифи. В науката е изказвано мнението, че последната е била възприета най-вече защото решава проблема с характерната за китайския език омофония, т.е. наличието на огромен брой думи с различно значение, но еднакъв фонетичен състав. Ако това действително е така, то огромната роля на грамотността в китайското общество би могла да се обясни и с изобилието от еднакво звучащи думи в китайския език, но едва ли някой би се наел да твърди, че самата околна среда на Китай е способствала за появата на толкова много омофони. Дали пък чисто езиковата специфика или фактори от културно естество могат да обяснят иначе необяснимия неуспех на андийските цивилизации да създадат своя писменост? Дали нещо в самата индийска среда не е способствало за появата на кастите, което пък е имало пагубно въздействие върху развитието на технологиите в Индия? Дали нещо в околната среда на Китай не е способствало за утвърждаването на конфуцианството и културния консерватизъм, които също са белязали дълбоко неговото историческо развитие? Защо религията (в лицето на нейните „прозелитски“ варианти като християнството и исляма) се е превърнала в основна движеща сила на колонизацията и завоевателните войни, провеждани от европейците и народите от Западна Азия, но не и за китайците?