Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Защо в един момент Плодородният полумесец и Китай са изгубили лидерските позиции, които са държали в продължение на хилядолетия, и са били изместени от безславно изоставащата дотогава Европа? Естествено тук някой веднага ще посочи проксималните фактори зад европейския възход: развитието на търговското съсловие, капитализма и патентното законодателство, насърчаващо изобретенията, фактът, че Европа така и не успява да се сдобие с абсолютни тирани и непосилно данъчно бреме, а и не на последно място гръко-юдео-християнските традиции в сферата на критичните емпирични изследвания. Но въпреки наличието на толкова много възможни обяснения, този някой неминуемо трябва да си зададе и въпроса за основната причина : защо тези проксимални фактори са се проявили в Европа, а не примерно в Китай или Плодородния полумесец?

Колкото до Плодородния полумесец, отговорът е ясен. Щом е загубил началната преднина, извоювана благодарение на наличните си подходящи за доместикация растения и животни, той вече не е можел да се радва на някакви други географски предимства. Стопяването на тази начална преднина може да бъде проследено детайлно — с изместването на запад на по-могъщите империи. След възхода на близкоизточните държави през III хилядолетие пр.Хр., центърът на властта остава за известно време в района на Плодородния полумесец, където последователно се изреждат няколко империи — Вавилонската, Хетската, Асирийската и Персийската. Когато в края на IV в. пр.Хр. елинската цивилизация, предвождана от Александър Македонски, покорява всички по-развити общества на изток от Елада до Индия, властта прави първата си крачка на запад и оттогава насам тази тенденция се запазва непроменена. Тя се придвижва още по̀ на запад през II в. пр.Хр., когато Рим завладява Елада, за да продължи в същата посока и след падането на Римската империя — този път към Западна и Северна Европа.

Основният фактор зад тези промени ще стане очевиден, ако сравним сегашното състояние на Близкия изток с това от древните хроники. Днес определения като „Плодороден полумесец“ и „световен лидер в производството на храни“ биха прозвучали абсурдно. Огромни части от някогашния Плодороден полумесец са се превърнали в пустини, полупустини и степи, разядени от ерозията или от високото съдържание на сол в почвата, които я правят неподходяща за земеделие. На фона на ефимерното благосъстояние на някои страни в региона, базирано на един-единствен и необновяем природен ресурс — нефтените залежи, само по-силно изпъква отколешната мизерия, царяща по тези земи, както и проблемите със самоизхранването.

В древността обаче една голяма част от Плодородния полумесец и от Източното Средиземноморие, включително и Елада, е била покрита с гори. Тази трансформация на региона — от плодородна гориста земя в ерозираща пустош — вече е получила обяснение от палеоботаниците и археолозите. Горите са били изсичани, за да се разчистват площи за земеделие, да се осигурява дървен материал за строителството, топливо и прочее в същия дух. Поради оскъдните валежи растителността не е можела да се възстановява със същите темпове, с които е била унищожавана, като в това отношение немалък принос са имали и безчислените кози. С отстраняването на растителната покривка ерозията е напреднала и долините са пресъхнали, а напоителните системи пък са допринесли за повишеното съдържание на сол в почвите. Всички тези процеси, започнали още през неолита, са продължили и през модерната епоха. Например последните гори край древната набатейска столица Петра в днешна Йордания са били изсечени непосредствено преди Първата световна война по заповед на османските власти, за да бъде построена Хеджазката железопътна линия.

С други думи обществата от Плодородния полумесец и Източното Средиземноморие са имали лошия късмет да възникнат в една екологически уязвима околна среда. И те са извършили истинско самоубийство, като са унищожили основните си природни ресурси. Затова и центърът на властта се е измествал все по̀ на запад, когато поредното източносредиземноморско общество е подривало собствените си устои (а началото е било поставено от най-древното — това в същинския Плодороден полумесец). А тази участ не е сполетяла Северна и Западна Европа не защото населението им е било по-мъдро и по-далновидно, а просто защото то е имало късмет да се роди в една по-устойчива околна среда с по-голямо количество валежи, в която и растителността се възражда по-бързо. Северна и Западна Европа и днес са в състояние да поддържат интензивно производство на храни — вече повече от седем хилядолетия след появата му по тези земи. Тоест Европа е получила почти наготово своите насаждения, добитък, технологии и писмени системи от Плодородния полумесец, а той пък сам се е елиминирал като основен център на властта и културните нововъведения.