Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Въпросът на Яли касаеше не само днешната ситуация, в която се намира човечеството, но и цялата човешка история след Плейстоцена. Ето че приключи и нашата кратка обиколка по континентите. Е, как ще отговорим на Яли?

Аз бих му казал следното: фрапиращите разлики между историите на народите от различните континенти се дължат не на някакви различия, заложени в самите хора, а на различните естествени среди, в които те са живели. Аз например съм убеден, че ако е можело в края на Плейстоцена населението на Австралия и това на Евразия да разменят местата си, то днешната ситуация щеше да е коренно различна: именно австралийските аборигени щяха да са тези, която сега заемат по-голямата част от двете Америки и Австралия, както и от самата Евразия, а някогашните евразийци щяха да са разпилени из най-затънтените пущинаци на Австралия. На пръв поглед тази теза е лишена от смисъл, тъй като става дума за един чисто имагинерен експеримент и моите предположения относно резултатите не могат да бъдат проверени на практика. Това обаче не пречи на историците да проверят съответните хипотези с помощта на ретроспективни тестове. Например като проучат какво се е случило, когато земеделието от европейски тип е било „трансплантирано“ в Гренландия и американските прерии или пък когато някои земеделци с далечни китайски корени са емигрирали на Чатъмските острови, в джунглите на Борнео или на вулканичните почви на Ява и Хаваите. И тестовете ще потвърдят, че в такива ситуации земеделците неминуемо се изправят пред следния избор: или да изчезнат безвъзвратно, или да се върнат към ловно-събираческия бит, или пък да се заемат с изграждането на по-сложни социални структури в зависимост от околната среда, в която са попаднали. Пред подобен избор са били изправени и онези ловци-събирачи от австралийските аборигени, които са се прехвърлили на островите Флиндърс и Тасмания или в югоизточната част на своя континент — в зависимост от новата околна среда те или са измрели до крак, или са останали ловци-събирачи, боравещи с най-примитивните технологии в целия модерен свят, или са се превърнали в строители на канали и рибарници, което им е позволило да развият и по-интензивно производство на храни.

Естествено, от екологическа гледна точка отделните континенти се различават в безброй отношения, което се е отразило и на историческото развитие на техните човешки общества. Но простото изброяване на всички възможни разлики едва ли би дало отговор на въпроса на Яли. Най-важните според мен могат да бъдат разпределени в четири групи.

Първата включва континенталните различия по отношение на наличните диви растения и животни, с които би могъл да започне процесът на доместикация и съответно да се премине към интензивно производство на храни. И те са важни дотолкова, доколкото производството на храни винаги е играло ключова роля в натрупването на хранителни излишъци, с които да се изхранват съответните специалисти, неангажирани с производство на храни, както и да се увеличи броят на самата популация, което би й дало важно военно преимущество пред останалите още преди да се сдобие с каквито и да било преимущества в технологичен или политически план. Поради тези две причини развитието на всички икономически комплексни, социално стратифицирани и политически централизирани общества, надраснали нивото на етнархията, се е базирало именно на производството на храни.

Само че повечето диви животински и растителни видове са се оказали неподходящи за доместикация, затова и производството на храни се е базирало на относително малко домашни животни и насаждения. Работата е там, че броят на потенциалните кандидати за доместикация е варирал значително на отделните континенти поради различната им площ, а и поради изчезването на цели животински видове (особено по-едрите бозайници) в края на Плейстоцена. Последният процес е бил много по-мащабен в Австралия и двете Америки, отколкото в Евразия и Африка. В резултат на това Африка е останала с по-малко подходящ биологичен материал от доста по-обширната Евразия, но още по-ощетени са били двете Америки, да не говорим за Австралия и родината на Яли, Нова Гвинея (чиято площ е 70 пъти по-малка от тази на Евразия, но затова пък в края на Плейстоцена се е лишила от всичките си едри бозайници).

Доместикацията на всеки континент се е съсредоточавала само в няколко „прародини“, обхващащи съвсем малка част от общата им площ. Що се отнася до технологическите инвенции и политическите институции, в повечето случаи хората са ги усвоявали от свои съседи, а не са ги създавали сами. Тоест дифузията и миграцията в рамките на един континент са важни фактори, спомагащи за развитието на неговите общества, тъй като им дават възможност да обменят опит помежду си (доколкото им позволява околната среда), като най-прост пример за такива процеси са Мускетните войни сред маорите от Нова Зеландия. С други думи обществата, които първоначално са били лишени от някои жизненоважни предимства, са ги придобивали от други общества, разполагащи по една или друга причина с тях — в противен случай са били измествани от онези, които са ги превъзхождали…