Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Проксималните фактори, предопределили изхода от афро-европейския сблъсък, са ясни. Също като при срещата си с коренните американци, европейците, навлезли в Африка, са разполагали с три основни предимства: огнестрелните оръжия (и технологиите като цяло), относително широко разпространената грамотност и съответната политическа организация, необходима за реализацията на такива скъпи начинания като изследователските експедиции и завоевателните походи. И тези предимства са проличали веднага щом е започнала самата колизия — само четири години след като зърва за първи път източноафриканския бряг, Васко да Гама се завръща тук с цяла флотилия, въоръжена с топове, за да сложи ръка на Килва, най-важното пристанище в региона, което е контролирало и търговията със злато от Зимбабве. А защо европейците са успели да се сдобият с тези три решаващи предимства преди африканците?

Както вече многократно се спомена, и трите са исторически следствия от развитието на производството на храни. А това развитие в субсахарска Африка се е забавило поради липсата на подходящи местни животни и растения, много по-малката площ, подходяща за земеделие, а и поради разположението на основната континентална ос (ориентирана от север на юг), което е затруднявало разпространението на това производство и съответните технологии. Нека видим сега в какво се е изразявало въздействието на тези фактори.

Да започнем с домашните животни — вече видяхме, че тези в субсахарска Африка са дошли от Евразия (което не изключва вероятността две-три да са били одомашнени в Северна Африка). В резултат на това домашните животни не са успели да достигнат земите на юг от Сахара цели хилядолетия след като им е било намерено приложение в новоформиращите се евразийски цивилизации. На пръв поглед това е доста странно, тъй като в нашите представи именно Африка е континентът на едрите сухоземни бозайници. Но в Глава IX видяхме достатъчно ясно, че за да се превърне едно диво животно в домашно , не е достатъчно само да бъде опитомено — то трябва и да е кротко, да е приучено да се подчинява на хората, да не създава проблеми с изхранването си, да е имунизирано срещу най-честите заболявания, както и да расте бързо (и да се храни нормално) „в плен“. Евразийските крави, овце, кози, коне и свине са били сред малкото едри бозайници в света, които са отговаряли на тези условия. Затова пък техните африкански аналози — примерно кафърският бивол, зебрата, африканският глиган, носорогът и хипопотамът — никога не са били одомашнени, дори и в модерните времена.

Вярно е, че някои едри африкански бозайници се поддават на опитомяване . Анибал е използвал опитомени африкански слонове в неуспешната си кампания срещу Рим, а древните египтяни вероятно са опитомявали жирафи и някои други от копитните. Но нито едно от тези опитомени животни не се е превърнало и в домашно — т.е. да се получат нови породи по пътя на селекцията и то да бъде генетично модифицирано, за да стане и по-полезно за хората. Ако африканските носорози и хипопотами са били своевременно одомашнени и обяздени, те не само са щели да решат веднъж завинаги проблема с продоволствието на местните армии, но са щели да се превърнат и в несъкрушима кавалерийска сила, която буквално е щяла да прегазва европейските конници… И тогава нашите приятели бантусите, вместо да шляпат с боси пети в прахоляка, са щели да яздят породисти носорози (представяте ли си — не конници, а носорозници !) и като нищо са щели да попилеят Римската империя… Да, но това така и не се е случило.

Вторият фактор — това е аналогичният (макар и не толкова краен) диспаритет между евразийските и африканските култивирани растения. Наистина, Сахел, Етиопия и Западна Африка са можели да се похвалят със свои местни земеделски култури, но с много по-малко разновидности, отколкото евразийските. И поради този оскъден „начален капитал“ дори най-ранните наченки на земеделие в Африка са започнали няколко хилядолетия след същите процеси в Плодородния полумесец. Така че ако говорим за изобилие (и разнообразие) на растителни и животински доместикати, Евразия определено е дръпнала още на старта.

Третият фактор се е изразявал в това, че площта на Африка отговаря едва на половината на тази на Евразия. Нещо повече, само една трета от нея — и това е онази част на субсахарската зона, която се пада на север от екватора — е била заета от земеделци и скотовъдци преди последното хилядолетие от миналата ера. Днес населението на Африка е по-малко от 700 милиона, докато евразийското вече надвишава четири милиарда. Но дори и във всяко друго отношение да бяха равни, тези двете — по-обширната площ и по-голямото население — са достатъчни, за да говорим и за по-голям брой конкуриращи се общества и инвенции, което означава и по-високо темпо на развитие.