Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Какво се е случило с тези изчезнали койсани? Всъщност не знаем. Единственото, което можем да кажем със сигурност е, че в земите, където койсаните са живели може би в продължение на десетки хилядолетия, днес живеят бантуси. Можем само да изкажем някои предположения — по аналогия с онези събития от по-новата история, когато боравещите със стомана бели фермери се сблъскват с боравещите с каменни сечива ловци-събирачи в аборигенска Австралия и индианска Калифорния. Както знаем, тези ловци-събирачи много бързо са били елиминирани: прогонвали са ги от земите им, мъжете са били избивани или поробвани, а жените — взимани за „съпруги“, а и двата пола са се заразявали с епидемични заболявания, пренасяни от нашествениците. Пример за такова масово заболяване в Африка е маларията, пренасяна от комарите, въдещи се на рояци край земеделските селища — към нея бантусите са били развили генетична резистентност, но не и койсанските ловци-събирачи.

Затова пък Фигура 19.1, на която е представено днешното разпределение на отделните човешки популации в Африка, ни напомня, че бантусите не са помели по пътя си всички койсани, тъй като част от последните са оцелели в някои области на Южна Африка, оказали се неподходящи за бантуското земеделие. Най-южният бантуски народ, коса, е приключил преселението си на бреговете на Фиш ривър, на 500 мили северно от нос Добра надежда, но едва ли защото местните земи не са били плодородни — напротив, днес Капската област е житницата на ЮАР. Причината е друга: просто местният климат е от субтропически тип (т.е. валежите падат през зимата) и в него не са можели да виреят насаждения, адаптирани към летните дъждове. Затова и през 1652 г., когато холандците са дошли в днешния Кейптаун, запасени с подходящи насаждения от Близкия изток, коса (или „кафрите“) са си стояли на северния бряг на Фиш ривър и не са имали никакво намерение да продължат на юг.

Тези наглед дребни детайли от сферата на ботаническата география обаче продължават да оказват огромно влияние върху съвременната политика. Едно от последствията им се изразява в следното: от момента, в който местното койсанско население е било елиминирано (т.е. избито в битките или покосено от заразните заболявания), белите вече са имали пълното основание да заявят, че те са се настанили на тези земи преди бантусите , тоест, че имат „преимуществени права“ над тях. Разбира се, тези претенции едва ли трябва да се приемат сериозно, тъй като „преимуществените права“ на самите койсани не са попречили те да бъдат лишени от родните си земи. По-дългосрочните и много по-тежки последствия обаче се изразяват в друго. Когато идват тук през 1652 г., холандските заселници (бъдещите „бури“) е трябвало да преодолеят по пътя си само отделни малки групи на койсани-скотовъдци, но не и гъстите бантуски популации, разполагащи и със стоманени сечива, които са живеели доста по̀ на север. Едва през 1702 г., когато се срещат с коса в района на Фиш ривър, започват и кръвопролитните стълкновения (т.нар. „Кафърски войни“). Независимо че са можели да разчитат на редовни подкрепления от базата си в Кейптаун, на белите са им били необходими 175 години и девет войни, за да сломят съпротивата на коса — с други думи, армиите им са напредвали с по една миля на година. Друг въпрос е дали белите заселници са щели изобщо да се задържат в Южна Африка, ако още от самото начало са били срещнали толкова ожесточен отпор…

С други думи, днешните проблеми на Южна Африка поне донякъде се дължат и на някои случайни фактори, свързани с географската среда. Случило се е така, че родината на кейптаунските койсани не е предлагала много растения, подходящи за култивация. За разлика от тях бантусите са имали богата земеделска традиция с 5000-годишна история, но техните насаждения не са били адаптирани към субтропическия климат. Европейците определено са били облагодетелствани в това отношение — освен всичко друго, те са били наследили от своите прадеди отпреди 10 000 години и по-подходящи за местните условия насаждения. Така че това, което подсказваше онази табела („Гьорингщрасе“) в столицата на Намибия, се оказа и съвсем вярно: миналото на Африка е оставило дълбок отпечатък върху нейното настояще…

Ето защо и бантусите са били в състояние да погълнат койсаните, а не се е получило обратното. Но да се върнем на последния въпрос от нашата историческа главоблъсканица: защо именно европейците са колонизирали субсахарска Африка? И този въпрос е особено озадачаващ, тъй като Африка е била люлка на човешката еволюция в продължение на милиони години, а най-вероятно и родина на съвременния Homo sapiens . Към тези предимства могат да се добавят и изключително разнообразния климат, флора и фауна, както и най-голямото разнообразие на човешки типове в целия свят. И ако някое извънземно е било посетило Земята преди десет хилядолетия, то най-вероятно е щяло да направи следната прогноза — че рано или късно Европа ще свърши като васал на някоя субсахарска империя…