Днес населението на Ява, както и на повечето индонезийски острови (с изключение на най-източните) и това на Филипините, е доста хомогенно. По външен вид и гени тези островитяни са сродни с южнокитайците, но демонстрират много по-големи прилики с южноазиатците, особено от Малайския полуостров. В езиково отношение също са хомогенни: независимо че във Филипините, както и в западна и централна Индонезия се говорят 374 езика, всички те са тясно свързани и принадлежат към една и съща подгрупа (западна малайско-полинезийска) на австронезийското семейство. Австронезийски езици се говорят на Малайския полуостров и в отделни части на Виетнам и Камбоджа (които са в близост до най-западните индонезийски острови Суматра и Борнео), но затова пък никъде другаде на азиатския материк (вж. Фигура 17.1). Впрочем някои австронезийски думи са проникнали дори и в английския — например „табу“ и „тату“ (от полинезийските езици), „бундок“ (от езика на филипинските тагалози), както и „амок“, „батик“ и „орангутан“ (от малайските езици).
На пръв поглед тази генетична и езикова хомогенност на Индонезия и Филипините е също толкова озадачаваща, колкото и китайската. Ако съдим по останките от прословутия явански Homo erectus , хората живеят в Западна Индонезия от един милион години. Което пък означава, че те са разполагали с предостатъчно време, за да развият съответните генетични и езикови отлики и да се адаптират по-пълноценно към тропическия климат — примерно като се сдобият с по-тъмна кожа като повечето тропически обитатели, но по някаква тайнствена причина и индонезийците, и филипинците са със светли кожи.
Озадачаващо е и това, че индонезийците и филипинците много приличат на хората от тропическа Азия и Южен Китай, и то не само заради светлата си кожа и гените. Един поглед върху картата е достатъчен да се уверим, че Индонезия е предлагала единствения маршрут, по който е можело да се стигне преди 40 000 години до Нова Гвинея и Австралия, така че по-неизкусеният наблюдател веднага би предположил, че днешните индонезийци си приличат като две капки вода с папуасите и австралийските аборигени. Работата е там, че само някои популации от Филипините и Западна Индонезия приличат на папуаси — на първо място това са т.нар. „негритоси“ от планинските райони на Филипините. Вярно е и това, че от трите реликтни популации в Югоизточна Азия, за които споменах в Глава XVI, може би само тези филипински „негритоси“ са остатъци от предците на Вивор (говорим за момент, предшестващ миграцията им до Нова Гвинея). Но дори и негритосите говорят на език, подобен на този на филипинските им съседи, което пък означава, че и те, подобно на малайзийските семанги и африканските пигмеи, са забравили по една или друга причина родния си език.
Всички тези факти ни навеждат на мисълта, че в някакви не много далечни времена една масивна човешка вълна — съставена от жители на Югоизточна Азия или пък южнокитайци — е заляла Филипините и Индонезия, помитайки по пътя си не само всички предишни обитатели на тези острови (с изключение на негритосите), но и техните езици. И това събитие явно се е случило сравнително скоро, тъй като колонистите не са имали време да развият и някои нови черти като по-тъмната кожа, различните езикови семейства и генетичната специфика. Да, езиците им са доста по- многобройни на фона на осемте основни, говорени в днешен Китай, но не и по- разнообразни . А наличието на толкова много подобни езици във Филипините и Индонезия просто отразява един исторически факт, а именно че тези острови никога не са преживяли същата политическа унификация като китайската.
Ако разгледаме по-внимателно разпределението на езиците в тази част на глобуса, ще се сдобием и с някои ценни указания за маршрута на тази хипотетична „австронезийска експанзия“. Австронезийското семейство включва 959 езика, делящи се на четири групи. Една от тях обаче (малайско-полинезийската) включва 945 от тези общо 959 езика и покрива почти целия географски периметър на това семейство. Тоест на един определен етап, предшестващ осъществената в по-ново време експанзия на европейците (говорещи индоевропейски езици), австронезийците са били и най-широко разпространеното езиково семейство в света. Това на свой ред ни навежда на мисълта, че самата малайско-полинезийска група се е обособила сравнително наскоро и се е озовала доста далеч от австронезийската си прародина, за да породи на местна почва множество езици, повечето от които и сега си приличат не заради нещо друго, а защото тези хора не са разполагали с достатъчно време, за да развият и по-съществени различия. Ако ще търсим местоположението на тази австронезийска родина, не е нужно да оглеждаме под лупа „малайополинезийците“. По-скоро би трябвало да се ориентираме към другите три групи от австронезийското семейство, които впрочем се различават също така значително помежду си, както и подразделенията на малайско-полинезийското.
Читать дальше