Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Например думите за „овца“ в много езици от индоевропейското семейство, разпространено от Индия до Ирландия, доста си приличат: „avis“, пак „avis“, „ovis“, „oveja“, „овца“, „owis“ и „oi“, съответно в литовски, санскритски, латински, испански, руски, гръцки и ирландски. Да, етимологията на нашата sheep очевидно е по-различна, но пък английският е запазил оригиналния индоевропейски корен в думи като ewe , „(оагнена) овца“. Ако съпоставим фонетичните промени, които днешните индоевропейски езици са претърпели през историята си, бихме могли да стигнем и до извода, че оригиналната форма в „праезика“, говорен преди шест хилядолетия, е била тъкмо owis . Езиковедите са нарекли този хипотетичен език праиндоевропейски.

Съдейки по археологическите данни, тези праиндоевропейци отпреди шест хилядолетия са имали (освен всичко друго) и овце. По същия начин можем да реконструираме още поне 2000 думи от тяхната лексика, включително и тези за „коза“, „кон“, „колело“, „брат“ и „око“. Само че никога няма да успеем да възстановим праиндоевропейската дума за „пушка“, тъй като съответните названия на тази реалия в съвременните индоевропейски езици са произлезли от най-различни корени, за да се получи английското gun , френското fusil , руското ружьё и т.н. Това, разбира се, не бива да ни изненадва, тъй като преди 6000 години е нямало как хората да си изградят понятие за „пушка“, защото огнестрелните оръжия са изобретени едва през последното хилядолетие. И тъй като не са наследили нито един общ корен, чийто смисъл да е свързан с „пушка“, всеки един от тези езици е трябвало сам да измисля или пък да заимства подходяща дума, когато въпросното изобретение е навлизало в обществената практика.

По същата логика можем да сравним и днешните австронезийски езици, говорени в Тайван, Филипините, Индонезия и Полинезия, за да възстановим и съответния „праавстронезийски“, говорен в далечното минало. Както можем да се досетим, лексиката на този хипотетичен език е включвала и такива понятия като „две“, „птица“, „ухо“ или „въшка“. Не би могло да бъде другояче, защото праавстронезийците все са можели да броят поне до две, познавали са птиците, имали са уши и (повече от сигурно) въшки. По-интересното е, че този реконструиран език е включвал и думи като „свиня“, „куче“ и „ориз“, което пък подсказва, че тези неща вече са били част от праавстронезийската култура. Праезикът изобилства и с термини от мореплаването от рода на „кану с поплавъци“, „платно“, „гигантска мида“, „октопод“, „примамка за риба“ или „морска костенурка“. Езиковедските данни, свързани с праавстронезийската култура, както и с времето и мястото на нейното развитие, се съгласуват идеално и с археологическите данни, с които разполагаме за тези древни мореплаватели, ваещи грънци и отглеждащи някои растения, които са заживели на Тайван преди шест хилядолетия.

Със същата процедура можем да възстановим и прамалайско-полинезийския, или езика, на който са говорели австронезийците, след като са емигрирали от Тайван. Този праезик съдържа много думи за тропически растения като таро, хлебно дърво, банани, ямс и кокосови орехи, чиито праавстронезийски аналози по понятни причини не могат да бъдат възстановени. Тоест езиковедските данни показват, че след напускането на Тайван тези праавстронезийски емигранти са обогатили културния си репертоар с редица представители на тропическата флора. Този извод се потвърждава и от наличните археологически данни — докато са колонизирали земите на юг от Тайван (разположен на 23° северно от екватора), тези неолитни земеделци са ставали все по-зависими от тропическите грудкови и дървесни култури, които впоследствие са успели да пренесат и в тропическите зони на Тихия океан.

Как обаче тези австронезийски „фермери“ от Южен Китай (минали през Тайван) са успели да изместят почти изцяло заварените ловци-събирачи във Филипините и Индонезия, вследствие на което от последните са останали съвсем малко генетични и абсолютно никакви езикови следи? Причините са подобни на тези, поради които европейците са успели да изместят или просто да изтребят австралийските аборигени, а древните южнокитайци са елиминирали коренното население на тропическа Югоизточна Азия. А те са: 1) по-голямата гъстота на населението при земеделските общества, 2) по-съвършените сечива и оръжия, 3) по-добрите мореплавателски умения и… 4) епидемичните заболявания, към които земеделците са били развили поне някаква резистентност, за разлика от ловците-събирачи. По този начин, само че на азиатския материк, същите земеделци-мореплаватели, говорещи на праавстронезийски език, са успели да изместят някои от дотогавашните обитатели на Малайския полуостров, които, както може би се досещате, са били ловци-събирачи. Казвам „същите“, защото те са колонизирали полуострова от юг и от изток, т.е. от Суматра и Борнео, горе-долу тогава, когато и едни други земеделци, говорещи същия праезик, са колонизирали полуострова от север — и по-точно от Тайланд. Още едни праавстронезийци пък са успели да се установят в южните части на Виетнам и Камбоджа, за да станат предци на днешните чами , едно от етническите малцинства в тези страни.