Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

А те не са успели да проникнат по-дълбоко в Югоизточна Азия, тъй като някои австроазиатски и тай-кадайски земеделци вече са ги били изпреварили, измествайки оттам предишните ловци-събирачи, а нашите праавстронезийци не са разполагали с кой знае какви предимства пред тези колонисти. Макар и данните да показват, че австронезийските езици са произлезли от крайбрежните части на Южен Китай, ще припомним, че днес в Китай никой не говори на тях — най-вероятно те са попаднали в списъка на онези стотици езици, които са били елиминирани в хода на синотибетската експанзия. Според учените най-близките езикови семейства до австронезийското са тай-кадай, австроазиатското и мяо-яо, което пък означава, че австронезийските езици може и да не са оцелели в месомелачката на китайските династии, но затова пък някои техни „братовчеди“ са успели да отърват кожата.

Проследихме началните стадии на експанзията, по време на които австронезийците са изминали 2500 мили от южнокитайските брегове, минавайки през Тайван и Филипините, за да стигнат до Западна и Централна Индонезия. В хода на тази експанзия те са заели всички обитаеми части на тези острови, от крайбрежието до вътрешността и от низините до планините. Ако съдим по добре познатите ни археологически следи, сред които свинските кости и неорнаментираната червена керамика, превърнали се в тяхна „запазена марка“, някъде към 1500 г. пр.Хр. австронезийците са стъпили на източноиндонезийския остров Халмахера, отстоящ на по-малко от 200 мили от западния край на онзи голям планински остров, известен днес като Нова Гвинея. И коя е била следващата им стъпка — да нахлуят веднага и там, по същия начин, както вече са нахлували на такива големи планински острови като Целебес, Борнео, Ява и Суматра?

Те обаче не са постъпили така, в което можем и сами да се уверим, ако се вгледаме в лицата на повечето днешни новогвинейци, а и данните от генетичните изследвания го потвърждават. Моят приятел Вивор, а и всички новогвинейски планинци очевидно се отличават от индонезийците, филипинците и южнокитайците със своите смугли кожи, къдрави коси и черти на лицата. Повечето жители на низините от вътрешността на острова и южното крайбрежие също приличат на планинците, с изключение на това, че като цяло са по-високи. Генетиците така и не успяват да открият характерните австронезийски генни маркери в кръвните проби от новогвинейски планинци.

Затова пък жителите на северното и източното крайбрежие, както и на архипелага Бисмарк и Соломоновите острови, разположени съответно на север и на изток от Нова Гвинея, предлагат една доста по-сложна картина. На външен вид те се явяват нещо средно, макар и с доста вариации, между планинците като Вивор и индонезийците като Ахмад, но в повечето случаи везните като че ли клонят към първия. Например моят приятел Сауакари (от северното крайбрежие) е с вълниста коса — кръстоска между абсолютно правата коса на Ахмад и ситните къдрици на Вивор, а кожата му е малко по-светла от тази на Вивор, но определено по-тъмна от Ахмадовата. Гените на жителите на архипелага Бисмарк и Соломоновите острови, както и на новогвинейците от северното крайбрежие са 15% австронезийски и 85% като на планинците. Явно австронезийците не са успели да проникнат напълно във вътрешността и затова гените им са се размесили с тези на предишните обитатели на крайбрежието и по-малките острови.

Езиците, говорени днес в Нова Гвинея, общо взето потвърждават тази версия, но добавят и някои детайли. В Глава XV споменах, че повечето новогвинейски езици, известни в науката като папуаски, не са свързани с нито едно от езиковите семейства, разпространени в света. Абсолютно всички езици, говорени в новогвинейските планини, както и югозападните и южноцентрални низини, включително и крайбрежните им части, попадат в категорията „папуаски“. Австронезийски езици се говорят само в две тесни ивици по северното и югоизточното крайбрежие. Повечето езици на архипелага Бисмарк и Соломоновите острови също са австронезийски; папуаски се говорят само в отделни изолирани анклави на някои от тези острови.

Австронезийските езици, говорени на архипелага Бисмарк, Соломоновите острови и северното крайбрежие на Нова Гвинея, са свързани — като отделна езикова „под-подгрупа“, наречена океанска — с подгрупата на езиците, говорени на остров Халмахера и в западния край на Нова Гвинея. Въпросното езиково родство потвърждава това, което бихме могли да предположим, ако се вгледаме по-внимателно в картата — че предците на тези, които днес говорят австронезийски езици в Нова Гвинея, са дошли тук именно от Халмахера. Разпределението и днешното състояние на австронезийските и папуаските езици, говорени в Северна Нова Гвинея, свидетелстват за продължителни контакти между нашествениците и коренното население. И двата типа езици в региона — австронезийски и папуаски — взаимно са си влияли, и то осезателно, в лексикално и граматическо отношение, затова понякога е трудно да се определи дали някой от тези езици е всъщност австронезийски, но изпитал силно влияние от папуаския, или обратното. Всеки, който си направи труда да пообиколи северното крайбрежие или най-близките до него острови, ще се натъкне на една и съща картина: в първото село ще се говори някой австронезийски език, във второто — папуаски, в третото — отново австронезийски, без да се регистрира генетичен „дисконтинуитет“ на самите езикови граници.