Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Отговорът става очевиден, когато отчитаме и различните културни ситуации, в които са се намирали коренните жители на Индонезия и тези на Нова Гвинея. До идването на австронезийците Индонезия в по-голямата си част е била рядко заселена от ловци-събирачи, които не са познавали дори полираните каменни сечива. Затова пък производството на храни вече се е било наложило от хилядолетия в новогвинейските планини, а вероятно и в низините, както и на архипелага Бисмарк и Соломоновите острови. На практика новогвинейските планини са изхранвали една от най-гъстите популации на неолитни хора в целия тогавашен свят.

Австронезийците са можели да се похвалят само с откъслечни предимства пред тези отдавна установили се популации. Някои от техните културни растения като таро, ямс и банани най-вероятно са били самостоятелно усвоени от новогвинейците още преди идването на австронезийците. Новогвинейците бързо са възприели австронезийските кокошки, кучета и особено свинете и са им намерили място в своето стопанство. Освен това вече са разполагали и с полирани каменни сечива. Били са резистентни към тропическите заболявания поне толкова, колкото и австронезийците, тъй като са носели и същия тип гени, осигуряващи им защита срещу маларията, като някои от тези гени (ако не и всичките) са еволюирали самостоятелно в Нова Гвинея. Вече са били мореплаватели, макар и не така умели като създателите на лапитска керамика. Много преди идването на австронезийците, може би десетки хиляди години, новогвинейците са били колонизирали архипелага Бисмарк и Соломоновите острови — например в споменатия архипелаг са търгували с обсидиан (вид вулканична скала, подходяща за изработване на остри сечива) цели осемнайсет хилядолетия преди австронезийците. Нещо повече, в някакви по-нови времена новогвинейците дори са осъществили и известна експанзия на запад, т.е. срещу приливната вълна на австронезийците, тъй като езиците, говорени на Северна Халмахера и Тимор, са типично папуаски и сродни с някои езици от Западна Нова Гвинея.

Накъсо, тези противоположни резултати от австронезийската експанзия са нагледен пример за ролята на производството на храни при човешките миграции. Австронезийските производители са мигрирали в два региона (Нова Гвинея и Индонезия), заемани дотогава от народи, които най-вероятно са били сродни помежду си. Жителите на Индонезия все още са били ловци-събирачи, докато тези на Нова Гвинея са произвеждали храни, развивайки повечето компоненти на това производство (гъсти популации, резистентност към определени заболявания, по-напреднали технологии и прочее в същия дух). Поради всичко това австронезийската вълна е помела безпощадно коренните индонезийци, но се е разбила в региона на Нова Гвинея, по същия начин както не е успяла да преодолее австроазиатските и тай-кадайските производители на храни в тропическа Югоизточна Азия.

Ето че проследихме целия ход на австронезийската експанзия — през цяла Индонезия до бреговете до Нова Гвинея, както и в тропическа Югоизточна Азия. В Глава XIX ще проследим хода й през Индийския океан до Мадагаскар. В Глава XV се запознахме с екологичните бариери, попречили на австронезийците да се установят в северната и западната част на Австралия. Следващите фази на експанзията са протекли, когато лапитските грънчари са отплавали на изток в Тихия океан — след Соломоновите острови, за да се озоват в един обширен островен регион, където дотогава не са живели човешки същества. Някъде около 1200 г. пр.Хр. лапитските чирепи и познатият ни триумвират — прасета, кокошки и кучета — плюс всички останали белези на австронезийската култура се появяват и на архипелазите Фиджи, Самоа и Тонга, които отстоят на повече от хиляда мили от Соломоновите острови. В началото на нашата ера повечето от изброените белези (с едно фрапиращо изключение — керамиката) се появяват и на източнополинезийските острови, включително Дружествените и Маркизите. По-нататък това велико преселение с канута е стигнало на север до Хаваите, на изток до Пинкерн и Великденския остров, а на югозапад до Нова Зеландия. Днес коренното население на повечето от тези острови е полинезийско, което означава, че тези хора са преки потомци на лапитските грънчари. Езиците им са австронезийски, при това доста близки с тези от региона на Нова Гвинея, а основните им земеделски култури фигурират и в австронезийския „пакет“: таро, ямс, банани, кокосови орехи и хлебно дърво.