Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Здесь есть возможность читать онлайн «Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2006, ISBN: 2006, Издательство: Изток-Запад, Жанр: Прочая научная литература, История, Культурология, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще.
Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Зад целия този хилеж обаче усещах спотаено напрежение. Ахмад бе яванец, Пин Уа — китаец, Вивор — планински папуас, а Сауакари — жител на низините от северното крайбрежие на Нова Гвинея. Яванците доминираха в тогавашното индонезийско правителство — същото, което бе анексирало западната част на острова през 60-те години и бе използвало бомби и картечници, за да сломи съпротивата на местните жители. По-късно Ахмад предпочете да не напуска града, което пък означаваше, че трябваше да се оправям сам в джунглата с Вивор и Сауакари, които почти не познавах. Той ми обясни решението си просто като посочи правата си гъста коса (която определено се различаваше от ситните къдрици на новогвинейците), след което добави, че папуасите биха претрепали всеки с такава коса още щом го зърнат — стига, разбира се, да не го придружава армейска част.

Пин Уа бе скрил вестника си, защото по онова време вносът на китайска литература в индонезийската част на Нова Гвинея бе забранен (поне на книга). Да, но повечето търговци в Индонезия са китайски имигранти. Спотаеното взаимно недоверие между доминиращите в политиката яванци и доминиращите в бизнеса китайци бе изригнало през 1966-та в серия от кървави сблъсъци, по време на които яванците избиха стотици хиляди китайци. Тъй като си бяха новогвинейци, Вивор и Сауакари споделяха общата неприязън към яванските „диктатори“, но изпитваха недоверие и към всяка друга етническа група (което означаваше, че и двамата се гледаха изпод вежди). Оказа се, че планинците презират хората от южните низини, защото били „кекави лапачи на саго“, а те пък на свой ред ги презират, защото били „задръстени чутури“, с което визираха не само характерните им пищни фризури, но и предполагаемата им арогантност. Например с Вивор и Сауакари прекарахме само два-три дни в един изолиран лагер в джунглата и те едва не се изпоколиха един друг с брадви.

Напрежението между етническите групи, които Ахмад, Вивор, Сауакари и Пин Уа представляваха, е нещо типично за политическия живот на Индонезия, която е четвъртата по численост нация в света. Но тези уж съвременни конфликти имат хилядолетни корени. Когато си мислим за някакви по-мащабни презокеански преселения, обикновено си представяме тези, последвали откритието на Колумб — когато неевропейци са били поголовно измествани от европейци в историческата епоха. Работата е там, че подобни „велики преселения“ е имало и преди Колумб, когато още в праисторическите времена неевропейски народи са били измествани от други неевропейски народи. Всъщност Вивор, Ахмад и Сауакари нагледно олицетворяваха последиците от цели три праисторически човешки вълни, преминали последователно морската шир на юг от Азия, за да се разлеят из Пасифика. Според учените днешните планински папуаси (като Вивор) са произлезли от една от първите азиатски вълни, с която Нова Гвинея е била колонизирана още преди 40 000 години. Преди четири хилядолетия обаче предците на Ахмад са тръгнали от южнокитайското крайбрежие и са пристигнали на остров Ява, за да изместят оттам всички местни жители, които пък са били повече или по-малко далечни роднини на нашия Вивор. Част от тази човешка вълна са били и предците на Сауакари, стигнали до Нова Гвинея преди 3600 години. Колкото до предците на Пин Уа, те и досега си живеят в Китай.

Тези велики преселения на човешки маси, с които предците на Ахмад и Сауакари са стигнали съответно до Ява и Нова Гвинея — известни в науката като „австронезийска експанзия“ — са и едни от най-мащабните през последните шест хилядолетия. Едно разклонение на австронезийците се е превърнало в днешните полинезийци, когато са се заселили на най-отдалечените тихоокеански острови — имайте предвид, че това са били и най-великите мореплаватели в света през неолита. Днес австронезийски езици се говорят на половината земно кълбо — от Мадагаскар до Великденския остров. В цялата епопея на човешките миграции след Ледниковата епоха австронезийската експанзия заема наистина централно място — тя е сред най-важните явления, нуждаещи се от обяснение. Защо например тези австронезийци, тръгнали така или иначе от континентален Китай, са успели да колонизират остров Ява и останалата част на Индонезия, като са изместили първоначалното им население, а не се е получило обратното — първите „индонезийци“ да колонизират Китай и да изместят оттам китайците? И защо, след като са заселили в цяла Индонезия, те са се ограничили само с една тясна крайбрежна ивица от Нова Гвинея и не са изместили от нейните планини сънародниците на Вивор? И как всъщност потомците на някогашните китайски емигранти са се превърнали в днешните полинезийци?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»

Обсуждение, отзывы о книге «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x