Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

С тази експанзия Индонезия е била заселена от азиатски производители на храни, с домашни животни, земеделие и технологии, които са били поне толкова сложни, колкото новогвинейските, но и с мореплавателски умения, които особено са им помогнали по пътя от Азия до Нова Гвинея. Тези австронезийци са се заселили на някои острови на запад, север и изток от Нова Гвинея, а по-късно и в самата нея — по западното, северното и югоизточното й крайбрежие. Те са пренесли тук керамиката и кокошките, а най-вероятно и кучетата и свинете. (Навремето една археоложка експедиция обяви, че е открила свински кости в новогвинейските планини, датиращи от 4000 г. пр.Хр., но тези твърдения така и не бяха потвърдени.) Поне в рамките на последното хилядолетия вече е имало търговски връзки между Нова Гвинея и технологически много по-напредналите общества на Ява и Китай. В замяна за своите пера от райски птици и подправки новогвинейците са получавали стоки от Югоизточна Азия, включително и такива по-луксозни артикули като бронзови барабани тип Дон Сон и китайски порцелан.

С времето австронезийците със сигурност са щели да окажат по-голямо влияние над Нова Гвинея. Западната й част най-вероятно е щяла да бъде включена в някой от султанатите на Източна Индонезия и тогава тук са щели да пристигнат и металните сечива. Но това просто не се е случило — до 1511 г., когато португалците се появяват на Молукските острови и тласкат Индонезия по съвършено друг път на развитие. Когато скоро след това европейците стигат и до Нова Гвинея, нейните обитатели са живеели в номадски групи и малки войнствени племена, а на всичкото отгоре още са използвали каменни сечива.

Докато новият полуконтинент, отделил се от Голяма Австралия, все пак е развивал някакво, макар и скромно скотовъдство и земеделие, другият — самата Австралия — не е направил нито едното, нито другото. През ледниковите епохи в Австралия е имало дори повече едри двуутробни бозайници, отколкото в Нова Гвинея — например дипродонти (двуутробният аналог на кравите и носорозите), гигантски кенгура и гигантски уомбати 32 32 Отново двуутробно австралийско животно (Phascolomys). — Б.пр. . Всички тези кандидати за опитомяване обаче са изчезнали с вълната от изтребления, съпровождала човешката колонизация на Австралия. И това я е оставило, подобно на Нова Гвинея, без одомашнени местни бозайници. Единственото „импортно“ животно, усвоено в Австралия, е кучето, пристигнало тук около 1500 г. пр.Хр. от Азия (най-вероятно в австронезийските канута) и върнало се отново в дивото си състояние, за да се превърне в динго. Местните са държали уловени динго като домашни любимци, стражеви кучета и дори като живи одеяла, откъдето идва и изразът five-dog night („нощ за пет кучета“), означаващ много студена нощ. Но не са ги използвали за храна като полинезийците и не са ловували с тях други животни като новогвинейците. Земеделието е още едно нещо, което никога не е започвало в Австралия, защото тя е не само най-сухият континент, но и този с най-неплодородни почви. Австралия е уникална и с това, че климатът влияе върху по-голямата част от континента в рамките на един нередовен и не годишен цикъл, известен като ENSO (акроним на El Niño Southern Oscillation , или Южна осцилация „Ел Ниньо“), който няма нищо общо с обичайния годишен цикъл на сезоните, познат в повечето други части на света. Непредсказуемите суши траят години, редувайки се със също така непредсказуеми проливни дъждове и наводнения. Дори и днес, когато евразийските културни растения са пренесени тук и има камиони и влакове за транспортирането на реколтата, производството на храни си остава доста рискован занаят в Австралия. В добрите години стадата се увеличават, за да измрат при следващата суша. Всеки кандидат-фермер в по-далечното минало се е сблъсквал с подобни циклични катаклизми, които са се отразявали и на броя на населението. Ако в добри години са можели да заживеят в селища, да отглеждат някаква реколта и да раждат деца, то при суша масово са измирали от глад, тъй като земята не е можела да изхранва толкова гърла.

Друго съществено препятствие пред производството на храни в Австралия е бил оскъдният брой на местни растения, подходящи за доместикация. Дори съвременните европейски агрогенетици не са успели да култивират някой сорт от австралийската дива флора, с изключение на орехите макадамия. Списъкът на потенциалните житни култури в света — онези 56 диви треви с най-тежки семена — включва само две австралийски, а и те са в дъното на класацията, тъй като семената им тежат само 13 милиграма, което си е направо нищо в сравнение с онези 40 милиграмови семена, които тези растения дават навсякъде другаде в света. С това не искам да кажа, че в Австралия изобщо не е имало какво да се отглежда, или че аборигените никога не са развивали местно производство на храни. Някои растения, например отделни разновидности на ямс, таро и ероурут, са били култивирани в Южна Нова Гвинея, но са растели в диво състояние и в Северна Австралия и тамошните аборигени са ги беряли. Както ще видим по-нататък, аборигените в най-благоприятните климатични зони са еволюирали в насока, която е можела да доведе и до възникване на производство на храни. Но всяко такова производство е щяло да бъде ограничено поради липсата на домашни животни, оскъдния брой подходящи растения, своеобразния климат и безплодните почви.