Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

В този смисъл Тасмания и споменатите три по-малки острова ни представят, макар и в по-крайна форма, един печален факт, който винаги е играл огромна роля в световната история. Човешките популации, състоящи се от неколкостотин души, просто не могат да оцеляват до безкрайност в условията на пълна изолация. Наистина, една изолирана популация, само че от 4000 души, е успяла да оцелее в продължение на десет хилядолетия, но с цената на огромни лишения от културно естество и почти пълна липса на нововъведения, поради което е останала и до най-ново време с уникално проста материална култура. Онези 300 000 ловци-събирачи в континентална Австралия са били далеч по-многобройни и не така изолирани като тасманийците, но пак са били най-малобройни и най-изолирани от жителите на всички континенти. Документираните случаи на технологическа регресия на австралийския материк, както и в Тасмания, показват колко ограничен е бил „репертоарът“ на австралийските аборигени в сравнение с този на хората от другите континенти. Те показват и какъв е ефектът от изолацията и от броя на населението върху развитието и поддържането на технологиите — може би невинаги се е стигало до такива крайности като в Тасмания, но така или иначе резултатите са красноречиви. По същата логика можем да си обясним и разликите в технологическото развитие между най-големия континент (Евразия) и другите по-малки (Африка, Северна и Южна Америка).

Защо нито една по-развита технология не е успяла да стигне до Австралия от нейните съседи, Индонезия и Нова Гвинея? Колкото до Индонезия, тя е била разделена с Австралия от океана и доста се е различавала от нея в чисто екологичен план. Нещо повече, допреди няколко хилядолетия самата Индонезия е изоставала в технологическо и културно отношение. Нямаме данни дали някоя нова технология или изобретение са пристигнали от Индонезия в Австралия след първоначалната й колонизация преди 40 000 години — поне докато на сцената не се появява кучето динго, което пък е станало около 1500 г. пр.Хр.

Динго е стъпило на австралийска земя в разгара на австронезийската експанзия, започнала от Южен Китай и преминала през Индонезия. Австронезийците са успели да се заселят на всички индонезийски острови, включително и двата най-близки до Австралия — Тимор и Танимбар (съответно на 275 и 205 мили от нея). Тъй като по време на своята експанзия са прекосявали и далеч по-големи разстояния, можем спокойно да приемем, че те многократно са стигали и до бреговете на Австралия — дори и да не разполагахме с такова очебийно свидетелство в лицето на динго. В историческите времена Австралия е била посещавана всяка година от флотилии канута, идващи от Макасар на индонезийския остров Сулавеси (Целебес), и това продължава чак до 1907 г., когато австралийското правителство решава да сложи край на тези „нерегламентирани визити“. Според археологическите данни тези контакти датират още от X в., но не е изключено да са започнали и по-рано. Основната цел на тези индонезийски мореплаватели е била събирането на морски краставици (известни още като bêche-de-mere или трепанг ), едни родственици на морската звезда, които Макасар е изнасял в Китай като пословично ефикасен афродизиак и пикантна подправка за супи.

Естествено, търговските контакти, осъществявани от макасарците при тези визити, са оставили богато наследство в Северозападна Австралия. Те са засаждали тамариндови дървета в своите лагери по крайбрежието, а аборигенските жени пък са им раждали деца. И не са идвали с празни ръце, а са носели най-различни стоки за размяна — дрехи, метални сечива, керамика и стъкло, — макар и аборигените така и да не се научили да ги произвеждат сами. Освен с деца, аборигените са се сдобили чрез макасарците и с някои по-„купешки“ думи плюс някои церемонии, както и навика да плават в канута-еднодръвки и да пушат лули.

Но нито едно от тези влияния не е променило основните черти на австралийското общество. По-важното в макасарските визити всъщност е това, което така и не се е случило. А то е, че макасарците не са се заселили в Австралия — очевидно защото северозападната й част, гледаща към Индонезия, е прекалено суха за макасарския тип земеделие. Ако са знаели за джунглите и саваните в североизточна Австралия, може би са щели да се установят там, но няма данни да са стъпвали по тези земи. И тъй като макасарците са идвали само на малки групи и за кратко, без да навлизат във вътрешността, много малко австралийци, обитавали една тясна ивица от крайбрежието, са били изложени на тяхното влияние. Но дори и тази шепа аборигени са виждали само една нищожна част от макасарската култура и технология — например нямали са и представа за макасарските оризища, свинарници и занаятчийски работилници. И тъй като са продължавали да бъдат ловци-събирачи, тъй като никой не им е предлагал по-приемлива алтернатива, тези австралийци са се задоволили с това да усвоят само няколко макасарски продукта и практики, които са били съвместими с техния „примитивен“ бит. Така де, еднодръвките и лулите са ОК, ама свинарниците и ковачниците са пълна простотия…