Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Единствените места в Нова Гвинея, където европейците не страдат от по-сериозни здравословни проблеми, са планините, защото се издигат над обичайните зони на разпространение на маларията. Само че „задморските гости“ са проникнали в тези планини, населявани впрочем от гъсти местни популации, чак през 30-те години на XX в., а по това време австралийските и холандските власти — по ред причини — вече не са изгаряли от желание да „разчистват“ територии за европейските заселници, като избиват местните жители — което е било обичайна практика през предишните векове на европейския колониализъм.

Друго сериозно препятствие пред евентуалните европейски заселници е това, че техните земеделски култури, добитък и методи за препитание не са намирали особено благодатна среда в новогвинейските условия. Макар и там да се отглеждат някои тропически американски култури като тиквите, царевицата и доматите, а в планините на Папуа Нова Гвинея вече да има дори кафеени и чаени плантации, такива основни европейски културни растения като пшеницата, ечемика и граха никога не са успели да се аклиматизират на новогвинейска почва. Докараните там крави и кози също страдат от тропическите болести, както и европейските им стопани. Затова и в производството на храни в Нова Гвинея все още доминират местните земеделски култури и методи, усъвършенствани от местните жители в продължение на хилядолетия.

Поради всички тези проблеми, свързани с болестите, пресечения терен и самото им оцеляване, европейците постепенно се изнасят от източната част на острова (вече независима държава под името Папуа Нова Гвинея). Днес тя е населена и управлявана от новогвинейци, които обаче използват английския за официален език, пишат на латиница, имат демократични институции, изградени по модела на английските, и си служат с огнестрелни оръжия, фабрично произведени зад океана. Нещата обаче са доста по-различни в западната част на острова, която през 1963 г. Индонезия наследи от Холандия и прекръсти на „Ириан Яя“. Властта в провинцията днес се упражнява от индонезийците — и в интерес на индонезийците. В селата все още живеят главно новогвинейци, но в градовете преобладават индонезийците. Причината е в правителствената политика, която насърчава имиграцията. Самите индонезийци са имали богат опит с маларията и другите тропически заболявания (които споделят с новогвинейците) и не са изправени пред такава непреодолима вирусна бариера като европейците. Те са по-добре подготвени от тях, за да оцеляват в Нова Гвинея, защото земеделието им вече включва бананите, бататите и някои други основни новогвинейски култури. В непрестанно променящия се облик на „Ириан Яя“ намира отражение една много стара тенденция, но сега зад нея стои държавната власт, разполагаща с всички необходими ресурси. Имам предвид същата онази австронезийска експанзия, започнала да достига бреговете на Нова Гвинея още преди 3500 години. Просто индонезийците са днешните австронезийци.

Това, че европейците са колонизирали Австралия, а не аборигените — Европа, може да се обясни със същите причини, както и в случая с Нова Гвинея. Само че съдбата, с която са се сблъскали австралийските аборигени, е много по-различна от тази на новогвинейците. Днес Австралия се населява от 20 милиона неаборигени, повечето от които от европейски произход, наред с все повечето азиатци, които започнаха масово да прииждат тук, след като през 1973 г. страната се отказа от дотогавашната си имиграционна политика, целяща изграждането на „бяла Австралия“. Броят на аборигените е намалял с 80% — от 300 000, колкото са били при първата вълна от европейски заселници, до скромната цифра от 60 000 през 1921 г. Днес те заемат най-незавидните ниши в австралийското общество. Повечето живеят в мисии или резервати, или пък работят за белите като овчари и кравари. Въпросът е защо ги е сполетяла по-лоша участ от новогвинейците?

Основната причина е, че Австралия се е оказала по-подходяща (поне в някои региони) за европейския тип производство на храни, което ще рече и за заселване. Към горното се добавят европейските пушки, вируси и стомана, разчистили пътя пред самите заселници. Вече споменах за проблемите, които създават австралийският климат и почви, но така или иначе по-плодородните региони са и по-благоприятни (в сравнение с Нова Гвинея) за европейските земеделски култури. Земеделието в умерената зона днес се доминира от такива евразийски култури като пшеницата (водеща в Австралия), ечемика, орехите, ябълките и лозята, наред със соргото и памука от африканската зона Сахел и картофите от Андите. В тропическите североизточни зони (Куинсланд), които не попадат в оптималния обхват на културите от Плодородния полумесец, европейските фермери са преминали към отглеждането на захарна тръстика (внесена от Нова Гвинея), банани и цитрусови плодове (от Югоизточна Азия), както и на южноамерикански фъстъци. Колкото до скотовъдството, евразийските овце са позволили създаването на производство на храни в много региони, които не предлагат подходящи условия за земеделие (в по-влажните към тях се добавят и кравите).