Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Но австралийските аборигени и новогвинейците се различават генетически, физически и езиково и помежду си. Например от по-основните кръвни групи (които са генетично детерминирани), B от т.нар. система ABO и S от системата MNS се срещат в Нова Гвинея така, както и в повечето части на света, но на практика отсъстват от Австралия.

Ситно накъдрените коси на повечето новогвинейци контрастират с правите или чупливи коси на повечето австралийци. Австралийските и папуаските езици не са свързани не само с азиатските, но и помежду си, с изключение на общите думи, които се говорят и на двата бряга на Торесовия проток.

Във всички тези различия между австралийските аборигени и новогвинейците е намерила отражение продължителната изолация в много различни околни среди. След като Арафурско море разделя Австралия от Нова Гвинея преди десет хилядолетия, генетичният обмен между тях е бил сведен само до спорадични контакти по островната верига в Торесовия проток. Това е позволило на популациите на двата полуконтинента да се адаптират към новите условия. Ако саваните и мангровите гори по южното крайбрежие на Нова Гвинея са доста подобни на тези в Северна Австралия, то останалите представители на флората и фауната на двата полуконтинента се различават в почти всички по-важни отношения.

Ето и някои от разликите. Нова Гвинея лежи близо до екватора, докато Австралия се простира дълбоко в умерената зона, стигайки почти до 40-ия градус южно от екватора. Нова Гвинея е планинска и изключително неравна, издигаща се на 4000 метра височина, с ледници на най-високите върхове, докато Австралия е предимно ниска и плоска — 94% от територията й е на по-малко от 600 метра над морското равнище. Нова Гвинея е една от най-влажните зони на Земята, Австралия — една от най-сухите. На повечето места в Нова Гвинея вали по сто кубика годишно, като в планините това количество се удвоява, докато по-голямата част от Австралия е принудена да се задоволява с по-малко от 20 кубика. Екваториалният климат на Нова Гвинея не се променя особено през сезоните, но австралийският е доста своенравен и варира всяка година. В резултат на това Нова Гвинея си има големи реки, докато непресъхващите в Австралия са ограничени главно в източната й част, а дори и най-голямата й речна система (Мъри-Дарлинг) спира да тече с месеци, когато засушее. Повечето земи на Нова Гвинея са обрасли с гъсти джунгли, докато в Австралия преобладават пустини и сухи храсталаци.

Нова Гвинея е покрита с млада и плодородна почва. Това се дължи на вулканичната дейност и местенето на ледниците по планинските върхове, при което потоците отнасят огромни количества тиня в низините. Затова пък Австралия има най-старата, най-неплодородната и най-бедната на хранителни вещества почва в света, тъй като тук почти няма вулканична дейност и липсват високите планини и ледници. Макар и площта й да е само 1/10 от тази на Австралия, Нова Гвинея има почти същия брой бозайници и птици, което пък се дължи на екваториалното й разположение, по-обилните валежи, по-високите планини и по-голямото плодородие. Всички тези екологични различия са оказали влияние и върху доста различните културни истории на двата полуконтинента, които сега ще разгледаме.

Най-ранното и най-интензивно производство на храни в Плейстоценска Австралия е възникнало в планинските долини на Нова Гвинея, на височина от 1200 до 2700 метра над морското равнище. Археолозите разкриват следи от сложни отводнителни канализационни системи, датиращи отпреди девет хилядолетия, които през следващите хилядолетия стават нещо обичайно, наред с терасовидното земеделие в по-сухите райони. Тези отводнителни канали не са се различавали особено от днешните, с които в планинските райони пресушават блатата, за да ги превърнат в овощни градини. Поленовият анализ показва, че преди пет хилядолетия планинските долини масово са били обезлесявани, очевидно за да се разчисти почва за земеделие.

Днешната реколта, която прибират планинските земеделци, се изразява главно във внесените в по-ново време батати, наред с таро, банани, ямс, захарна тръстика, ядивни треви и някои зеленчуци. Тъй като тарото, бананите и ямсът са характерни за Югоизточна Азия (несъмненото място на тяхната доместикация), учените смятаха, че всички новогвинейски културни растения — с изключение на бататите — са внесени от Азия. Впоследствие обаче се оказа, че дивите предци на захарната тръстика, зеленчуците и ядивните треви всъщност са местни растения, че типовете банани, които растат там, са по-скоро новогвинейски, отколкото азиатски, а и тарото и някои видове ямс са характерни също толкова за Нова Гвинея, колкото и за Азия. Ако новогвинейското земеделие действително е било с азиатски корени, човек би трябвало да намери тук и типичните азиатски култури, но такива няма. По тези причини днес все повече се налага мнението, че земеделието е възникнало самостоятелно в новогвинейските планини с доместикацията на местни диви растения.