Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Първо, производството на храни може и да е възникнало самостоятелно в новогвинейските планини, но както видяхме в Глава VIII, то е осигурявало малко протеин. Основното меню са били корени с ниско съдържание на протеин, а количеството на единствените домашни животни (кокошките и свинете) не е било достатъчно, за да реши проблема с този дефицит. А и свинете или кокошките няма как да бъдат впрегнати в каруци, така че новогвинейските планинци са останали без други енергийни ресурси, освен собствената си мускулна сила, а и не са развили онези епидемични заболявания, които биха пропъдили евентуалните европейски нашественици.

Второто, което е ограничавало броя на населението, е била оскъдната налична площ: новогвинейците имат само няколко по-просторни долини — по-специално Уахги и Балием, в които би могло да се препитава и по-голямо население. Третото ограничение е това, че онази среднопланинска зона (от 1200 до 3000 метра) е била и единствената в Нова Гвинея, подходяща за интензивно земеделие. На по-голяма височина не е имало производство на храни в цяла Нова Гвинея, било е слабо развито в хълмистите райони, където височината варира от 300 до 1200 метра, и в съвсем зачатъчен вид в низините. По този начин тук никога не се е стигнало до някакъв по-мащабен икономически обмен на храни между общности, живеещи на различни места и специализирани в различен тип производство на храни. Такъв обмен е имало в Андите, Алпите и Хималаите, където не само е спомогнал за увеличаването на населението, тъй като е предлагал по-балансирана диета на всички отделни общности, но е стимулирал и регионалната икономическа и политическа интеграция.

По всички тези причини числеността на традиционното новогвинейско общество никога не е надвишавала 1 000 000 души — до момента, в който европейските колониални власти пренесоха тук западната медицина и сложиха край на междуплеменните войни. От онези приблизително девет средища на самостоятелно възникнало земеделие в света, които обсъдихме в Глава V, Нова Гвинея си е оставала с най-малко население. С тези само един милион души Нова Гвинея не е можела да създаде онези технологии, писмености и политически системи, възникнали сред населенията, наброяващи десетки милиони — на Китай, Плодородния полумесец, Андите и Мезоамерика.

Населението на Нова Гвинея не само е малко като цяло, но и фрагментирано на хиляди микропопулации поради пресечения терен: блата в низините, стръмни сипеи и тесни каньони в планините, обкръжени и в двата случая от непроходими джунгли. Когато провеждам своите биологични изследвания там (с екипи от новогвинейски асистенти), смятам за невероятен успех, когато сме успели да изминем три мили на ден по пътеките в джунглата. Повечето планинци от традиционните новогвинейски общества през целия си живот не са се отдалечавали на повече от десет мили от дома си.

Трудният терен, съчетан с нестихващите войни, характерни за номадските групи и племена, обясняват и традиционната за Нова Гвинея езикова, културна и политическа фрагментация. Страната определено може да се похвали с най-високата концентрация на езици на Земята на територия, малко по-голяма от Тексас, са представени 1000 от общо шестте хиляди езика в света, делящи се на десетки езикови семейства и изолирани наречия, различаващи се помежду си така, както английският от китайския. Близо половината от тези езици се говорят от по 500 човека, а дори и най-големите езикови групи (наброяващи примерно по 100 000 души) са политически фрагментирани на стотици селца, които воюват също така ожесточено помежду си, както и с говорещите други езици. Всяко от тези микрообщества е прекалено малко, за да поддържа вождове и занаятчии или да създаде металообработване и писменост.

Освен малкото и фрагментирано население, пред развитието на Нова Гвинея има още една пречка и това е географската изолация, която е ограничавала притока на технологии и идеи от други места. Тримата й най-близки съседи са отделени от Нова Гвинея с морски бездни, а до преди няколко хилядолетия са били дори по-неразвити и от нея, ако говорим за технологии и производство на храни. От тях австралийските аборигени са останали ловци-събирачи и не са можели да предложат на новогвинейците нищо, което те вече да не са имали. Вторият съсед — това са много по-малките острови от Бисмарковия и Соломоновия архипелаг на изток. Оставащият трети съсед — това са островите от Източна Индонезия. Но хората в този ареал също не са блестели в културен план, тъй като през по-голямата част от историята си са били ловци-събирачи. Не разполагаме с данни някой да е пристигал в Нова Гвинея от Индонезия, като изключим първоначалната й колонизация преди 40 000 години и експанзията на австронезийците през 1600 г. пр.Хр.