Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Ако не всички, то повечето ранни държави са използвали робски труд в много по-голяма степен от етнархиите. Получило се е така не защото етнархиите са били по-великодушни към победения враг, а защото по-високата степен на икономическа специализация в държавите (свързана с разширеното производство и по-големия брой обществени дейности) е предполагала и по-мащабно приложение на робския труд. Освен това държавите са предприемали далеч по-мащабни военни действия, което е предполагало и повече военнопленници.

Администрацията, която в етнархията е само на едно-две нива, в държавата се мултиплицира неимоверно — нещо, в което всеки може да се увери, ако се запознае с която и да е управленска структура. Наред с нарояването на всевъзможни бюрократи по вертикала, вече се наблюдава и хоризонтална специализация. Вместо с конохики , администриращи абсолютно всяка дейност в хавайската община, държавната власт разполага с няколко звена, всяко със своя йерархия, което съответно се занимава с водоснабдяването, данъците или военните начинания. Дори по-малките държави, познати ни от миналото, са разполагали с по-сложни бюрократични структури и от най-големите етнархии. Например Маради в Западна Африка е имала централна администрация, включваща близо 130 „сановници“.

Разрешаването на вътрешните конфликти все повече се е формализирало с въвеждането на закони, правораздавателни органи и полиция. Законите най-често са били фиксирани в писмен вид, тъй като повечето държави (с едно фрапантно изключение — инките) са имали грамотни елити, а и самата писменост е започвала да се развива по същото време, когато са се образували и най-ранните държави в Месопотамия и Мезоамерика. Затова пък нито една ранна етнархия не е разполагала с писменост до момента, в който е започнала да се превръща в държава.

Освен това ранните държави вече са имали държавни религии и стандартизирани храмове. Много от първите „царе“ са били смятани за божествени същества и са били обект на по-специално отношение в най-различни аспекти. Например императорите на ацтеките и инките са били носени в разкошни паланкини, като във втория случай пред тях са вървели и специални слуги, които старателно са премитали земята (нищо, че височайшата особа е щяла да премине над нея). В японския език са съхранени някои по-особени форми на личното местоимение ти 30 30 Такова е местоимението kimi , което означава „Самодържецо“, но в съвременния език се използва и като лично местоимение за второ лице. — Б.пр. , използвани само в обръщения към императора. Първите царе са оглавявали и съответната държавна религия или са имали на разположение специални служители — върховните жреци. Месопотамският храм е бил не само религиозно средище, изпълнявал е сходни функции и в сферата на икономическото преразпределение, книжовността и занаятчийските технологии.

Всички тези особености на държавата бележат финалния стадий на онова развитие, започнало с номадската група и довело до появата на етнархиите. Но държавите се отличават от последните и в някои непознати дотогава отношения. Най-съществената разлика е, че те са били организирани на политическа и териториална основа, а не на родствените връзки, определящи състава на номадските групи, племената и ранните етнархии. Освен това всички номадски общности, племена, а в повечето случаи и етнархии, са се състояли от една-единствена етническа и езикова група. Държавите обаче — особено така наречените империи, образувани чрез сливането или завоюването на няколко държави — обикновено са били мултиетнически и многоезични общества. Държавните бюрократи вече не са били роднини на лидера, както в етнархиите, а професионалисти, избирани (поне отчасти) според квалификацията и личните си качества. В по-късните държави, което важи и за повечето днешни, лидерската позиция най-често не е наследствена, а в повечето случаи липсват и потомствените съсловия, наследени от етнархиите.

През последните тринайсет хилядолетия в човешкото общество преобладава тенденцията по-малките и не толкова сложни единици да се заменят с по-големи и по-сложни. Ясно е, че става дума за устойчива тенденция, която обаче варира непрекъснато в две насоки — примерно хиляда сливания на 999 разпадания. От медиите знаем, че и по-крупни единици (като бившия Съветски съюз, Югославия или Чехословакия) могат да се разпадат на по-малки, както впрочем се е случило преди две хилядолетия и с империята на Александър Македонски. А и по-сложните невинаги завладяват по-простите, понякога дори им се покоряват, подобно на Римската и Китайската империя, завладени съответно от „варварите“ и монголската етнархия. Но повтарям, тенденцията е по-скоро към по-големи и по-комплексни общества, намиращи кулминация в държавите.