Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Здесь есть возможность читать онлайн «Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2006, ISBN: 2006, Издательство: Изток-Запад, Жанр: Прочая научная литература, История, Культурология, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще.
Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ако не всички, то повечето ранни държави са използвали робски труд в много по-голяма степен от етнархиите. Получило се е така не защото етнархиите са били по-великодушни към победения враг, а защото по-високата степен на икономическа специализация в държавите (свързана с разширеното производство и по-големия брой обществени дейности) е предполагала и по-мащабно приложение на робския труд. Освен това държавите са предприемали далеч по-мащабни военни действия, което е предполагало и повече военнопленници.

Администрацията, която в етнархията е само на едно-две нива, в държавата се мултиплицира неимоверно — нещо, в което всеки може да се увери, ако се запознае с която и да е управленска структура. Наред с нарояването на всевъзможни бюрократи по вертикала, вече се наблюдава и хоризонтална специализация. Вместо с конохики , администриращи абсолютно всяка дейност в хавайската община, държавната власт разполага с няколко звена, всяко със своя йерархия, което съответно се занимава с водоснабдяването, данъците или военните начинания. Дори по-малките държави, познати ни от миналото, са разполагали с по-сложни бюрократични структури и от най-големите етнархии. Например Маради в Западна Африка е имала централна администрация, включваща близо 130 „сановници“.

Разрешаването на вътрешните конфликти все повече се е формализирало с въвеждането на закони, правораздавателни органи и полиция. Законите най-често са били фиксирани в писмен вид, тъй като повечето държави (с едно фрапантно изключение — инките) са имали грамотни елити, а и самата писменост е започвала да се развива по същото време, когато са се образували и най-ранните държави в Месопотамия и Мезоамерика. Затова пък нито една ранна етнархия не е разполагала с писменост до момента, в който е започнала да се превръща в държава.

Освен това ранните държави вече са имали държавни религии и стандартизирани храмове. Много от първите „царе“ са били смятани за божествени същества и са били обект на по-специално отношение в най-различни аспекти. Например императорите на ацтеките и инките са били носени в разкошни паланкини, като във втория случай пред тях са вървели и специални слуги, които старателно са премитали земята (нищо, че височайшата особа е щяла да премине над нея). В японския език са съхранени някои по-особени форми на личното местоимение ти 30 30 Такова е местоимението kimi , което означава „Самодържецо“, но в съвременния език се използва и като лично местоимение за второ лице. — Б.пр. , използвани само в обръщения към императора. Първите царе са оглавявали и съответната държавна религия или са имали на разположение специални служители — върховните жреци. Месопотамският храм е бил не само религиозно средище, изпълнявал е сходни функции и в сферата на икономическото преразпределение, книжовността и занаятчийските технологии.

Всички тези особености на държавата бележат финалния стадий на онова развитие, започнало с номадската група и довело до появата на етнархиите. Но държавите се отличават от последните и в някои непознати дотогава отношения. Най-съществената разлика е, че те са били организирани на политическа и териториална основа, а не на родствените връзки, определящи състава на номадските групи, племената и ранните етнархии. Освен това всички номадски общности, племена, а в повечето случаи и етнархии, са се състояли от една-единствена етническа и езикова група. Държавите обаче — особено така наречените империи, образувани чрез сливането или завоюването на няколко държави — обикновено са били мултиетнически и многоезични общества. Държавните бюрократи вече не са били роднини на лидера, както в етнархиите, а професионалисти, избирани (поне отчасти) според квалификацията и личните си качества. В по-късните държави, което важи и за повечето днешни, лидерската позиция най-често не е наследствена, а в повечето случаи липсват и потомствените съсловия, наследени от етнархиите.

През последните тринайсет хилядолетия в човешкото общество преобладава тенденцията по-малките и не толкова сложни единици да се заменят с по-големи и по-сложни. Ясно е, че става дума за устойчива тенденция, която обаче варира непрекъснато в две насоки — примерно хиляда сливания на 999 разпадания. От медиите знаем, че и по-крупни единици (като бившия Съветски съюз, Югославия или Чехословакия) могат да се разпадат на по-малки, както впрочем се е случило преди две хилядолетия и с империята на Александър Македонски. А и по-сложните невинаги завладяват по-простите, понякога дори им се покоряват, подобно на Римската и Китайската империя, завладени съответно от „варварите“ и монголската етнархия. Но повтарям, тенденцията е по-скоро към по-големи и по-комплексни общества, намиращи кулминация в държавите.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»

Обсуждение, отзывы о книге «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x