Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Отгоре на всичко и личният живот на Ерик е в криза, причинена от неговото решение да се ожени за любовницата си Карин Мансдотер — момиче от ниско потекло — дъщеря на тъмничар, работила като сервитьорка в кръчма. Изглежда, кралят наистина е влюбен в нея и едно дете от тази връзка би осигурило наследник на престола. Но с тази сватба Ерик би си навлякъл цялата омраза на шведската аристокрация, сред чиито редици той не е благоволил да потърсил брачна партньорка и която планираният неравностоен брак би засегнал дълбоко.

Тревогите от личен и от политически характер му идват твърде много и в един момент Ерик става жертва на шизофрения. Кралят, който продължава да вярва, че е в ход заговор на аристокрацията срещу него, нарежда да бъдат арестувани няколко благородници, изправя ги пред Върховния съд и те получават смъртни присъди. Нилс Стуре, който току-що се е завърнал от неуспешната си мисия в двора на Лотарингия, е изпратен в затвора, където се намира и баща му. Съзнанието на Ерик вече навлиза във фазата на умопомрачение. Той смята, че е жертва на предателство и на държавна измяна и няма доверие на никого от служителите си. Кралят свиква Събранието на шведските съсловия 132 132 благородници, духовенство, буржоазия и селяни. — Б.пр. в Упсала, но загубва бележките си за речта, която възнамерява да произнесе. За това обвинява злоумишлените си слуги, които са му откраднали записките, за да го дискредитират пред събранието.

Поведението му става все по-параноично. Същевременно не може да реши дали да потърси помирение с партията на Стуре, или да ги изтръгне от корен. На 24 май 1566 г. Ерик посещава бащата на Нилс — Сванте Стуре, в замъка на Упсала. Отначало нещата сякаш вървят към постигане на помирение, но мислите на краля се въртят като подгонен от вятъра отронен лист. Само няколко часа след уж постигнатото споразумение кралят поема обратно към замъка, обезумял от гняв, с нахлупена шапка и с такава бърза крачка, че стражите едвам успяват да го следват. Щом стига там, кралят веднага, без никакви обяснения, пробожда смъртоносно Нилс Стуре.

След това изхвърча от замъка, давайки мимоходом нареждане всички намиращи се там затворници, с изключение на „господин Стен“, да бъдат незабавно избити. Кого има предвид никой не може да се сети, но налудничавото му нареждане става причина да бъде запазен животът на Стен Лейонхуфвуд и на Стен Банер. В това време Ерик вече се е метнал на коня си и напуска града, без да е ясно накъде отива. Явно бърза да се избави от своите преследвачи, които вижда в болното си въображение. Някогашният негов наставник, Дионисиус Бойреус, го следва с напразната надежда да го успокои; Ерик убива и него. С настъпването на нощта обезумелият монарх продължава да се скита из гората без ясно съзнание и цел.

Очевидно Ерик е страдал от параноидна шизофрения. Изненадващо е по-скоро това, че още тогава не е направен опит да бъде свален от престола, което само по себе си доказва, че страховете на краля от заговор на аристокрацията срещу неговата власт са били чиста самозаблуда. Йоран Персон обаче е удобната изкупителна жертва в случая и той е задържан, съден и осъден на смърт. Кралят вече е напълно объркан. По едно време си въобразява, че са го свалили от власт и че е затворник на своя брат, херцог Йохан, когото самият той е вкарал в тъмницата на замъка „Грипсхолм“. Когато по-късно Йохан е пуснат на свобода, между двамата мъже се разиграва донякъде и комична сцена. Братята коленичат един пред друг — Ерик, защото е все още с обърканото съзнание, че е затворник на брат си, а Йохан — естествено, защото Ерик е негов крал и господар. Ерик обаче си дава ясна сметка за положението, в което е попаднал след брака си с Карин Мансдотер.

За новата 1568 година кралят, изглежда, е възвърнал психическото си равновесие. Колкото и тежък да е пристъпът на шизофренията, той вече е отминал. Ерик отново поема в ръцете си юздите на държавното управление, не веднага, разбира се, и проявява завидна енергия при отблъскването на датчаните, които се възползват от на практика останалата без владетел Швеция, за да я нападнат. На 28 януари 1568 г. кралицата ражда син и Ерик написва специален химн по повод официалното си бракосъчетание, което се състои на 4 юли същата година. На следващия ден Карин е коронясана за кралица на Швеция. Йоран Персон, който преди известно време е осъден на смърт, е опростен и дори е възстановен на предишното си положение във властта. Арогантен по природа, кралят се стреми да оправдае своите действия по адрес на така наречените „конспиратори от Упсала“.