Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Независимо че Елизабет отрича да има каквито и да било планове за женитба, европейските кралски дворове продължават да гледат сериозно на такава възможност, както личи от думите на Спелт, отправени към сър Уилям Сесил на 22 април 1560 г.

Трудно е да разберем дали целият този театър е имал нещо общо с действителността, но поне като театър си го бива. Докато някои членове на Английския кралски съвет, какъвто е Сесил, не биха възразили срещу подобен династичен брак, в Англия липсва ентусиазъм по въпроса. Самият Ерик е доста обезпокоен, както се чувстват и някои от най-приближените на кралицата, от факта, че тя проявява прекалено голямо благоразположение към Робърт Дъдли, граф на Лестър; дотолкова, че някои го подозират, че е неин любовник. В своята тревога шведският крал дори разглежда възможността да отстрани Дъдли, като организира неговото убийство, но се колебае дали все пак да не го извика на дуел. Тази възможност силно разтревожва шведският пратеник в Лондон — Гиленстирна, който изпълнява функциите на кралски пълномощник в Англия, но дипломатът успява да убеди Ерик, че би било доста неуместно такава свята особа, какъвто е кралят, да се принизява до равнището на един обикновен английски благородник. Фактът, че Ерик гледа по този начин на нещата, е доказателство за известна психическа неуравновесеност.

Кралят стига дотам, че изисква да му подготвят писмен брачен договор, в който внимателно да бъдат защитени независимостта на Швеция и неговите собствени владетелски права. Същевременно продължава да настоява за посещение в английския кралски двор, където да предложи на Елизабет своята ръка. „Последните новини от Лондон показват, че десет от корабите на кралицата са готови да посрещнат шведския крал“ — пише през май 1562 г. Джон Къртън на сър Томас Чаланър.

Съобщава се също, че самата Елизабет е казала: „Ако този крал е такъв, за какъвто го представят, никоя жена не би трябвало да му откаже.“

Преговорите наистина достигат своята кулминация. Макар да не се е отказал от плановете си за брак с Елизабет, Ерик вече е стъпил по-здраво на земята. Неговият пратеник Гиленстирна, затънал в дългове, си заминава за родината, докато кралят започва преговори за сключване на брак с братовчедката на Елизабет — кралицата на шотландците Мери, което едва ли е най-добрият начин да получи съгласието на английската кралица. Новият му проект за династичен брак е продиктуван повече от политическите интереси на Швеция, отколкото от чувствата, които вълнуват неговото сърце, независимо какво пише по същото време на Елизабет на изискания си латински. Така излиза, че след Англия той се обръща към Шотландия, а след повторния си неуспех — към германския принц Филип фон Хесен, от когото иска ръката на дъщеря му Кристина, за да стане негова съпруга.

Същевременно обаче кралят се притеснява от реакцията на Елизабет, ако излезе, че той я отхвърля, и за да оправи нещата с бившата си „годеница“, той ѝ пише писмо (през октомври 1562 г.), за да обясни настоящата си позиция. В него той я уверява отново, че „никога не се е домогвал до ръката на шотландската кралица за себе си, а от името на своя брат“, херцог Йохан. А що се отнася до опита му да ухажва Кристина фон Хесен, това е било просто за да изпита постоянството на кралица Елизабет, а и заради ревността му към Дъдли, признава си Ерик, и продължава — „Никога не бих си помислил, че някоя жена би живяла толкова дълго време в безбрачие заради мен, особено когато е толкова силно притискана да се омъжи, какъвто е вашият случай.“ Изглежда, кралят продължава да храни големи надежди, че Елизабет ще се съгласи да се омъжи за него. За съжаление това писмо в много отношения не постига своята цел, защото неговият приносител е заловен от враговете на шведския крал — датчаните, които веднага го изпращат по саксонския електор на Филип фон Хесен. Обзет от възмущение, той бързо омъжва дъщеря си Кристина за Адолф фон Холщайн, като се заканва „да натрие носовете на шведите“.

Междувременно чувствата на Елизабет към Ерик все повече охладняват. Той ѝ пише за пореден път, че любовта му към нея си остава неотслабваща и че е готов да сложи в краката ѝ и своето богатство, и кралството си, и своя живот, но не забравя да предложи, че би било добре шведските търговци да получат в Англия същите привилегии като тези, които са дадени на техните колеги от ханзейските градове. Каквото и да си е мислила Елизабет за ласкателните писма на шведския крал, в един момент тя започва да смята Ерик за капризен и досаден човек. Тя протестира пред него за жестокото му отношение към брат му, херцога Йохан, за когото при посещението му в Лондон си е създала впечатление за верен служител на краля. Когато Ерик иска помощ от Англия за борбата си срещу датчаните, кралицата с половин уста предлага да посредничи между двете страни за помирение.