Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

А междувременно на плещите на Ерик се стоварват много по-важни и тежки за решаване проблеми — както от международен, така и от вътрешнополитически характер. Решен да укрепи своя авторитет в страната, с помощта на шведския Риксдаг той се опитва да ограничи полунезависимото положение на своите братя, херцозите Йохан, Магнус и Карл. Те от своя страна съвсем естествено се чувстват обидени от това. Йохан предизвиква брат си краля като се оженва за Катаржина, сестрата на полския крал, когото Ерик смята за враг на Швеция. Шведският монарх заявява, че Йохан е изгубил конституционните си права за наследяване на престола и го хвърля в затвора на замъка „Грипсхолм“.

Така Ерик се оказва заобиколен от врагове, сред които са датчаните, богатите търговци на град Любек, поляците и русите, управлявани по онова време от амбициозния цар Иван Грозни. Ако го бяха победили, шведското господство в района на Балтийско море би било изгубено. Но кралят на шведите проявява политическо умение и решителност и като завладява пристанището Ревал 131 131 немското название на днешен Талин. — Б.пр. , Швеция придобива важен плацдарм и от другата страна на Финския залив; по същото време се извършва и успешно нахлуване в Норвегия. Това, че Швеция до края на неговото управление не претърпява съществени загуби, се дължи единствено на енергията и прозорливостта му.

Положението в страната обаче се оказва също толкова опасно, както и международното. Още от стъпването си на престола Ерик гледа с голямо подозрение на аспирациите на висшата аристокрация. За да успее да спечели подкрепата на по-дребните благородници, той заменя старата местна аристокрация с хора от по-ниско потекло, на които обаче може да се има по-пълно доверие.

Дясна ръка на краля става Йоран Персон — високоинтелигентен, но твърде амбициозен и алчен човек, който е издигнат на поста държавен секретар. Под негово ръководство наскоро създаденият Върховен съд раздава по бързата процедура жестоки наказания на тези благородници, които са обвинени за критика по отношение на монарха. Тези провинения са многобройни, а някои от тях съвсем тривиални. Така например един човек е обвинен в това, че е нарисувал кралския герб с главата надолу. Всичко това показва колко подозрителен е започнал да става кралят към своите поданици, както и неговия постоянен страх, че по-издигнатите люде кроят конспирации против него. Ерик живее с чувството, превърнало се с времето в мания, че аристокрацията има за цел да възстанови старинните си привилегии и така да отслаби влиянието на кралската власт.

Подозренията и страховете му са насочени особено към могъщия род Стуре. Кралят е убеден, че плановете му да сключи брак са проваляни от заговори на аристокрацията, имащи за крайна цел той да остане без законен наследник на престола (защото любовници и незаконородени деца има немалко). Но неговата политика в тази посока не е нито последователна, нито разбираема. Той подлага Нилс Стуре на позорни унижения, защото астролози му казват, че шведската корона може да премине у „един русокос човек“, което му се струва, че отговаря на външния вид на Нилс (макар че косата му е по-скоро червеникавокафява, а не ленено руса). След това кралят обещава на Нилс ръката на незаконородената си дъщеря Виргиния, за да встъпи с него в брак, и го изпраща като посланик с мисията да уреди поредния план за кралски брак — с Кристин от Лотарингия. Проектът е на практика неосъществим и неуспехът на Стуре в преговорите става повод за разгаряне на кралските подозрения, че за пореден път е станал жертва на заговор на аристокрацията.

Няма съмнение, че кралят започва да се побърква. Той дебне неуморно по коридорите на кралския дворец, с цел да открива престъпления, най-често там, където такива не съществуват. Ако му се стори, че кралските пажове са прекалено елегантно облечени, той си внушава, че това е заради тяхното желание да съблазняват придворните дами. Управителят на кралския дворец е изправен пред Върховния съд, защото кралският скиптър е открит повреден в стаята му. Става опасно човек да прошепне нещо на съседа си или да се окашля, за да си прочисти гърлото, защото това може да бъде сметнато за заговор срещу краля. Двама стражи са осъдени на смърт, защото поставили в кралската тоалетна кана, наметало и животински оглавник, „за да дразнят краля“. Ако види купи сено, покрити с елови клони, се вбесява, защото му напомнят за триумфалната арка, издигната в чест на Нилс Стуре.