Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

„Народът обичаше краля и се отнася крайно негативно към делегирането на неговата власт в ръцете на човек, чието издигане е непристойно… Той [Щруензее] вече е толкова уязвим, че тези, които преди не смееха дори да го погледнат в лицето, сега му отказват робското си подчинение и страхопочитание, което беше така необходимо за поддържане на неограничената му власт.“ (Memoirs and Correspondences of Sir Robert Murray Keith, vol. I, pp. 234–236.)

Малко са превратите като този, предизвестени толкова ясно, та дори главните им жертви да имат време да обсъждат какво биха правили, като паднат от власт. Каролина Матилда например се пита дали има бъдеще като певица. Но когато събитието наистина става факт, тя се оказва подготвена от малка групичка ученици в конспирацията. Слуховете, че Щруензее планира да предизвика абдикацията и дори смъртта на краля, за да се ожени за кралицата и да узурпира властта в страната, достигат и до двореца „Фредериксборг“, където вдовицата на предишния крал, Юлиана Мария, живее с недъгавия си син, принц Фредерик. Тогава наставникът на Фредерик, Ове Гулдберг, помага да бъде организиран заговор за свалянето на омразния министър.

За този случай е избран поредния бал с маски, състоял се на 17 януари 1772 г. В четири часа на другата сутрин главните заговорници се събират в покоите на вдовстващата кралица. Невъоръжени, те са заведени от някой си Йенсен до спалнята на краля, където събуждат кралския прислужник Бригел. Понеже вратата на кралската спалня е заключена, той ги насочва към един таен вход, който за техен ужас отначало не могат да отключат. При създалото се положение конспираторите изпадат в паника: Гулдберг изпуска една от свещите, които носи; вдовстващата кралица почти губи съзнание, а синът ѝ се сгромолясва в едно кресло. Ранцау, който не губи самообладание, обяснява на прислужника, че тяхната цел е да спасят краля от неговите врагове и след като гарантират сигурността на Кристиан, са допуснати до неговите покои.

Когато ги вижда, владетелят избухва в ридания и започва да крещи: „За Бога, господа, какво съм ви направил; какво искате от мен?“ Неговата мащеха го уверява, че няма да му се случи нищо лошо, ако подпише документите, които те са приготвили. Качват се по стълбите на горния етаж до стаята на принца престолонаследник, където без повече шум и без да разбира какво точно става, кралят подписва съответните заповеди за арестуване и вкарване в затвора на Щруензее, на Брант и на собствената му съпруга, кралицата.

Няма съмнение, че това, което се случва, ще бъде посрещнато с одобрение от народа. Историкът Петер Фридрих Зум се обръща в отворено писмо към краля с думите: „Славна и съдбовна нощ! Бъдещите Омировци и Вергилиевци ще ви възпяват за това; славата на Юлиана и Фредерик ще трае вечно, но няма да бъде надмината, защото това просто е невъзможно.“ Макар да знае за изневерите на жена си, кралят, изглежда, се е примирил с тях, тъй като изцяло е загубил поглед върху действителността. За да вдъхне увереност на народа, на другия ден Кристиан, който изглежда мрачен и с блуждаещ поглед, преминава по улиците на Копенхаген в окичената с кралския герб колесница. На двадесет и третия си рожден ден, 29 януари, той посещава театъра, за да гледа две френски пиеси — „Амбициозния“ и „Недискретния“, съдържащи неприкрити намеци за връзките на неговата съпруга с министъра. Там обаче има такава навалица, че кралят се втурва навън, а вдовстващата кралица припада.

С нещастните жертви на държавния преврат се отнасят жестоко. Кралицата и дъщеря ѝ са затворени без всякакви удобства в Кронборг. Щруензее и Брант са затворени при още по-тежки условия, като сваленият първи министър така е прикован към стената, че през нощта не може дори да се надигне от леглото си. Новото правителство назначава комисия за разследване на данните, според които между другите престъпления към Щруензее е отправено обвинение, че е имал „незаконна интимна близост с кралицата, която стига дотам, докъдето обикновено стигат отношенията между различните полове“. Освен това, като застрашава суверенната власт на краля и като издава закони без неговия подпис, Щруензее нарушава така наречения „конгелов“, основния закон на страната. Докато се намира в затвора настроението на бившия първи министър често се променя, но той изпитва голямо облекчение от новата вяра, с която го запознава лутеранския пастор д-р Мунтер. Кристиан от своя страна не изпитва никакви угризения, когато подписва смъртната присъда на своя някогашен фаворит и любовник на жена му, и вечерта преди деня на екзекуцията на Щруензее и Брант отива на италианска опера.