Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Един известен английски философ и икономист, преподобният Т. Р. Малтус, наблюдава краля по време на войскови преглед през 1799 г. и споделя следното:

„Към края на прегледа се приближих до кралската палатка и го видях съвсем отблизо… С него се отнасят направо като с луд. Офицерите от двора имат заповед да не отговарят на никакви негови въпроси. Някои го бяха видели да говори много бързо и да прави гримаси на един от офицерите, поставени за охрана на кралската палатка, а той запазил пълно самообладание и не му отвърнал нито думичка. Малко преди кралската свита да напусне палатката, престолонаследникът мина с коня си в галоп, а неговият баща му направи дълбок поклон.“

По-късно същият автор отбелязва, че „кралят много се гордее и парадира с височайшето си положение и изпитва крайно неудовлетворение, когато към него проявяват недостатъчно уважение. Трябва да му се отговаря само с поклон и това правило се спазва с изключителна строгост.“ (The Travel Diaries of Thomas Robert Malthas. Cambridge, 1966, pp. 62, 99.)

Независимо от лудостта на краля Дания преживява един продължителен период на либерално управление начело с министър-председателя Андреас Беренсторф. Това време на нарастващо благосъстояние и мир продължава до избухването на Наполеоновите войни, които са заплаха за Лигата на въоръжения неутралитет, създадена от датчаните в съюз с останалите балтийски държави. Заради опита на датчаните да запазят неутралитет и от страх, че могат да се огънат пред натиска на Наполеон, английската флота два пъти тежко бомбардира Копенхаген (втория път през септември 1808 г.), взимайки многобройни жертви и причинявайки огромни разрушения.

Кристиан междувременно е починал на 15 март 1808 г., с което се слага край на неговото призрачно съществувание, преминало през последните месеци в Холстен, където монархът изпада в панически страх при вида на пристигащите там испански помощни войски. По време на тази странна и сложна шарада, продължила четиридесет години, той остава начело на държавното управление, защото кралските му правомощия се основават на датския кралски закон (lex regia). Въпреки че престолонаследникът и бъдещ крал Фредерик VI държи в ръцете си реалната власт в страната и това продължава цели двадесет и пет години, той никога не е обявен официално за регент. Като се имат предвид изтеклите години от живота му, истинска ирония на съдбата е фактът, че Кристиан умира в годината, когато Дания обявява война на Великобритания — страната, която му дава съпруга и където четири десетилетия по-рано, преди съзнанието му да бъде разстроено от хроничната шизофрения, той преживява — поне според собствените си представи — истински триумф. Същата тази Великобритания, която малко след смъртта му ще стане причина датският народ да преживее едно от най-големите унижения в своята история.

Лудвиг II, крал на Бавария от 1864 до 1886 г. е последният европейски монарх, чиято лудост оказва значително влияние върху културното и политическото наследство на света през Новото време. Един обикновен кръст за спомен на този така странен монарх стърчи от плитките води на езерото Щарнберг, където той се удавя или е удавен през юни 1886 г., след като го обявяват за луд. Ексцентричното му поведение става легенда още приживе. Династията Вителсбах, към която той принадлежи, е една от най-старите владетелски фамилии в Европа. През Средновековието те господстват над голямото южногерманско кралство Бавария и неговите принцове още от 1806 г. носят титлата електор. Бавария без особено желание се присъединява към Германската империя през 1871 г., но нейните владетели запазват кралските си титли чак до края на Първата световна война, след чийто край са детронирани всички германски принцове. Това обаче не ги обрича на забрава, защото и днес мнозина баварци живеят със спомените за миналото.

Бащата на Лудвиг, Максимилиан, става крал на Бавария през 1848 г., след абдикацията на Лудвиг I, който е принуден да се откаже от властта заради личното си и политическо неблагоразумие, породило силна опозиция срещу него. Що се отнася до Лудвиг II, няма доказателства за наследственост — пряка или от предишните поколения — предвещаваща това, което бъдещето му готви, но все пак още като дете той е прекалено чувствителен.

Родителите му рядко са при него; с отглеждането и възпитанието на детето се занимават дойки и гувернантки, към една от които — госпожица Майлхаус, той изпитва много топли чувства. Като малък Лудвиг е, общо взето, самотен и оставен да прави каквото си иска, воден само от собственото си въображение — нещо, в което се оказва направо блестящ.