Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Макар че по принцип кралят е страхлив, за компенсация той се опитва да се представи пред света като голям мъжкар, твърдо убеден, че истински смелият мъж не се спира пред нищо. На моменти той изглежда напълно нормален, но внезапно променя настроението си, изливайки гнева си върху околните. Става толкова недоверчив и подозрителен и толкова обидчив, че непрекъснато уволнява и най-близките си прислужници. Кралят не понася някой да му възразява и изпада в ярост, когато близките му се опитват да го убедят, че фантазиите нямат нищо общо с действителността. Подобни увещания са в състояние да го накарат веднага да изпадне в меланхолия и даже да се разплаче, но това не трае дълго. Защото той не слуша нито жена си, нито Шруензее, нито дори Брант, камо ли управителя на двореца Варенщалт. Всъщност той дори задължава Варенщалт да го придружава по време на едно от посещенията си в града, когато кръстосва улиците и троши прозорци, включително и тези на бившия си наставник граф Ревентлов.

Беренсторф изразява пред Щруензее предположението, че ексцесиите на краля се дължат на неговата младежка възраст и с времето ще престанат, но Щруензее е по-добре запознат с нещата. Той съветва краля да се къпе със студена вода, но без успех. Изглежда, от време на време му е предписвал и опиум като успокоително средство. Щруензее придобива толкова голяма власт над съзнанието на своя господар, че Кристиан възлага именно на него да претърси спалнята му, за да не би в нея да се крие убиец. Но кръгът на враговете на Щруензее расте — не само сред придворните, но и сред тези, които просто му завиждат за властта, с която разполага, и които не са съгласни с проведените от него реформи в управлението на Дания.

Властта на Щруензее се крепи единствено на добрата воля на един все по-откачен принц, чието благоразумие и разюзданост кралицата и министрите се мъчат по обясними причини да прикриват. Поради екстравагантното поведение на краля те се опитват по всякакъв възможен начин да ограничат достъпа до него на хора, които биха се досетили за състоянието на неговата психика. С тези си действия обаче те дават козове в ръцете на своите критици, които са убедени, че най-близките до краля на практика са го поробили и са го превърнали в своя играчка. Носят се слухове, че Кристиан е дрогиран. Но ако Щруензее успява да запази истинското състояние на нещата в двора недостъпно за очите на външни хора, той не е в състояние да прикрие собствените си простъпки, за които скоро започва да се говори из всички владетелски дворове на Европа. Макар че Щруензее си има и втора любовница — мадам фон Галер, съпруга на генерал Петер фон Галер, с двадесет и седем години по-млада от него, кралицата е така обзета от страстта си към своя възлюбен, че предвид умственото състояние на своя съпруг, съвсем престава да спазва благоприличие.

„Кралицата въобще не сваля очи от него, настоява той да присъства на всички приеми и публично му позволява своеволия, които биха накърнили репутацията на всяка обикновена жена, като например да се вози в нейната карета и да се разхожда насаме с нея в градините и горите.“ (Reverdil, Memoires, p. 153.)

Щруензее от своя страна я обсипва с подаръци като например комплект ароматизирани жартиери и медальон с неговия образ, който тя носи на шията си през деня, а нощем поставя в книгата, която стои под възглавницата ѝ. Той успява да убеди краля да издаде заповед за създаването на специален рицарски орден с името на кралицата.

Но по онова време навсякъде има шпиони, които са враждебно настроени както към първия министър, така и към кралицата. Когато на 7 юли 1771 г. Каролина ражда дъщеря си, принцеса Луиза, памфлетистите и сатириците в Копенхаген поставят въпроса кой е нейният баща. В писмо от Виена лейди Мери Кок отбелязва, че скандалното поведение на тяхната кралица е довело датските ѝ поданици до бунт в полза на принц Фредерик 185 185 полубрат на Кристиан. — Б.пр. . (Lady Mary Coke, Letters and Journals, III, p. 478.)

От своя страна Ревердил пише: „Нямаше нито един датчанин, който да не смята това за лична обида — да бъде подвластен на управление, което се основава единствено на скандала в кралското семейство.“ Пресата, която, както стана дума, е освободена от цензура, се забавлява със сатирични нападки срещу министъра, който на практика я е дарил с тази свобода. Така Щруензее си създава врагове във всички сфери на обществото, а неговата арогантност го лишава от поддръжници дори в средите на собствените му приятели. Сър Робърт Мъри Кийт пише на 6 октомври 1771 г. следното: