Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Посещението на Кристиан оставя, разбира се, и по-негативно впечатление. След смрачаване кралят и неговата весела компания напускат двореца „Сейнт Джеймс“, преоблечени обикновено като моряци, за да скитат из долнопробните свърталища в града. Уолпол пише на лорд Уилям Страфорд, за да му съобщи поредната клюка, нещо, което той много обича да прави, че Кристиан „е голям любовчия, но прекарва при жените кратко и настоява да се разсъбличат и да не се пазарят за цената, а да вършат работата си с бързите стъпки на алемандата, преди той да е офейкал“. (Walpole, Correspondence, VII, pp. 35, 323.) За известно време в двореца „Сейнт Джеймс“ пребивава една актриса или „стриптийзьорка, което определение повече би ѝ подхождало, пише лейди Мери Кок, онова странно момиче, което, ако си спомняте, беше накарано да се яви на сцената почти голо“. (Lady Mary Coke, Letters and Journals, vol. II, p. 349.) Кралят и неговите придружители се държат като вандали в двореца „Сейнт Джеймс“, трошат мебелите и нанасят множество други щети.

Въпреки това всички са единодушни, че посещението на датския крал в Англия е успешно. Устройват му грандиозно изпращане. Ескортиран от официалните лица на Лондон, той плава на борда на почетната градска баржа със свитата си по течението на Темза от Уестминстър до Темпъл 180 180 квартал на Лондон, където се е намирало първото седалище на Ордена на тамплиерите. — Б.пр. . След като проявява прекомерна си щедрост и към високопоставените и към обикновените хора, Кристиан напуска Лондон на 12 октомври, „следван от искрените благопожелания на огромна тълпа, която тича след каретата му няколко километра извън стените на града“. Виковете ще отекват в съзнанието на краля през годините на самота и празно съществувание, които следват в неговия живот.

Пътуването му обаче още не е приключило, защото от Англия той се отправя към Франция, където посрещането му се превръща в екстаз. „Ние направо изстискахме жизнените сили на този нещастен малък датчанин — пише мадам Дю Дефан на Уолпол. — Той беше засипан от приеми, забавления и тържествени церемонии, устроени от Академията на науките и от Френската академия, на които абат Воазнон рецитира поема, написана в негова чест.“ Въпреки целия този блясък, по време на пътуването Кристиан проявява и някои смущаващи, макар и бързо изчезващи, признаци за нестабилна психика. Така например, когато Луи XV — безспорен познавач в тази област — изпраща на датския владетел група млади актриси, за да го забавляват, Кристиан е изненадващо безучастен, дори враждебен към тях, може би защото вече е заразен от някаква венерическа болест. Още по-обезпокоително звучи известието, че кралят често говори несвързано, а на моменти и неадекватно. Зад безупречната фасада като че ли се крие умствена неуравновесеност.

Когато през януари 1769 г. се завръща в Дания, съпругата му го посреща в Роскилде и техните отношения за известно време, изглежда, се нормализират. Каролина Матилда обича да се облича в мъжки костюми за езда — аленочервено сако и велурени бричове. Въпреки острите критики на по-консервативно настроените, облеклото на кралицата допада на мъжкарския вкус на нейния съпруг. Ревердил твърди, че „кралят много обича всичко, което е в разрез с дворцовия етикет, и е особено доволен от новите дрехи на кралицата, но — добавя швейцарецът — с мъжките дрехи тя изглежда много дребна.“ (Reverdil, Memoires, p. 154.)

През октомври същата година кралицата изненадващо се разболява. Според някои от воднянка, според други по-безмилостни люде — става дума за венерическа болест, с която се е заразила от своя съпруг. А твърде вероятно състоянието ѝ да се е дължало на лек нервен срив, за който да е допринесло и безотговорното поведение на краля. На 4 ноември английският посланик Гънинг съобщава доста неясно:

„Кралицата проявява някои неблагоприятни симптоми… Макар че не съществува пряка опасност за живота ѝ, все пак състоянието, в което се намира, е доста критично и е крайно необходимо най-тежките симптоми да бъдат отстранени. И тъй като това до голяма степен зависи от намесата на Негово величество 181 181 датския крал. — Б.пр. , според мен само пламенните увещания на краля биха повдигнали настроението ѝ, което би било от огромно значение за нейния живот.“

Едва успяват да я убедят да се консултира с Щруензее, който тогава е личен лекар на Кристиан и негов ординарец. Тя обаче подозира неговото съучастничество в намирането на поредната любовница на своя съпруг — мадам Бирсет фон Габел: нещастна млада жена, която умира съвсем скоро, през август 1769 г., заедно с мъртвороденото си дете. Щруензее обаче не само възстановява здравето на кралицата, но ѝ вдъхва самочувствие и интерес към живота. Освен това успешно ваксинира сина ѝ, престолонаследника Фредерик, срещу едра шарка — манипулация, която остро критикуват по онова време консервативно настроените лекари и духовници. Щруензее е с десет години по-възрастен от кралицата, но тя изпада под въздействието на силното му обаяние и скоро двамата стават много близки.