Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Тези мазохистични наклонности на монарха обясняват един странен случай с колегата на Щруензее, Брант, който обикновено се старае да угоди на краля с каквото може. Една вечер Брант седи на кралската трапеза и Кристиан внезапно се провиква заплашително: „Ще те пребия, графе, чу ли?“ Брант нищо не му отговаря, но след вечеря Щруензее и кралицата протестират остро пред краля, че обижда Брант, без да го е предизвикал. „Той е жалък страхливец — крещи Кристиан — и ще го накарам да се подчини на волята ми.“

По-късно вечерта Брант отива в кралските покои и извиква краля на дуел. Кристиан приема предизвикателството, но отхвърля предложенията за дуел с шпаги или пистолети, като избира боя с юмруци. Въпреки заканите му за наказание този път той получава повече, отколкото е очаквал. Брант така здраво го набива, че той се озовава на пода, превивайки се от болка и молейки за пощада. Придворният го „бие безмилостно, обижда го и го заплашва по най-груб начин; псува го, бори се с него и го накарва да се признае за победен. Накрая го оставя целия в рани и страшно уплашен“. (Reverdil, Memoires, p. 301.)

Насилието обаче по-често е източник за вдъхновение на кралското въображение. Кристиан разказва как тичал в амок из двореца с намерение да убие първия срещнат; обиждал хората около себе си като плюел по тях, удрял им шамари и дори ги замерял с чинии и ножове. Фантазира си също, че тича по улиците на града, чупи прозорци, убива случайни минувачи, обикаля публичните домове, сражава се със стражарите и се сдружава с най-големите непрокопсаници за извършване на какви ли не злодеяния. Понякога се събужда сутрин и заявява, че през нощта е убил шест-седем души. Вероятно спомняйки си за своята връзка с Катерина Гайтерс, кралят си измисля нова любовница, която нарича Де ла Роке. Според Кристиан тя е висока, добре сложена и силна, прилича повече на мъж, отколкото на жена, има големи ръце и обича разврата и пиенето. Кралят си въобразява как обикаля с нея из улиците на града, бие случайно срещнатите по пътя, на свой ред яде бой от тях и накрая се напива. Тъй като нощите му обикновено са безсънни, Кристиан може с часове да разказва за своите фантазии на тези, които имат желание да го слушат. Освен това се опитва да намери и други хора, които са на неговия акъл — „Comme-ca“, както се изразява той: артисти, войници, моряци и всякакви отрепки.

Швейцарският му наставник Ревердил, който се завръща отново в двора, отначало го заварва с ясно съзнание и разсъдък, но след по-внимателно вглеждане установява, че умът му е много объркан. „Той ми каза, че аз съм Брант; след това се отплесна в някакво бързо и неадекватно бърборене, при което повтаряше няколко стиха от «Заир» 182 182 поема от Волтер. — Б.пр. , която бяхме чели заедно преди четири години. После ми каза, че съм Дениз, а след това, че съм Латур; това бяха имената на френски артисти, които са били на служба при него. Най-накрая разбра кой съм всъщност.“

Ревердил споменава, че настроението на краля често и рязко се променя — от състояние на диво въодушевление до дълбока депресия. В един от моментите на превъзбуда Кристиан казва, че англичаните са го боготворели; той наистина си мисли, че като крал стои по-високо от всички останали монарси. След това настроението му се сменя и той започва да нарича себе си „der kleine Mann“ 183 183 малкото човече. — Б.пр. и дори замисля да се самоубие. Веднъж, когато се разхожда с наставника си покрай езерото при двореца, кралят възкликва: „Но как да свърша със себе си, без това да предизвика скандал? И ако го направя, дали няма да се чувствам още по-нещастен? Дали да се удавя, или да си разбия главата в стената?“ Ревердил решава, че ще е най-добре да се опита да развесели монарха и му казва: „Направете, както мислите, че ще е най-добре.“ На следващия ден Кристиан предлага да се повозят с лодка из езерото. „Бих искал да се хвърля във водата — отбелязва той с тъга, — но след това бързо да ме извадят навън“ добавя на немски (защото обикновено разговаря на френски с наставника си). „Ich bin confus“ („Объркан съм“); „Es rappelt bei mir“ („Главата ми бучи“); „Er ist ganz übergeschnappt“ („Чувствам се не на себе си“). Когато Ревердил по негова молба започва да му чете, кралят не е в състояние да се съсредоточи и стои срещу него, гледа го втренчено и мърмори: „Дали Щруензее е cicisbeo 184 184 ухажор. — Б.пр. на кралицата? Дали кралят на Прусия спи с Матилда? Или пък с Щруензее?“ (Reverdil, Memoires, pp. 255–259.)

Подобни фантазии, изглежда, са част от проблема със самоличността, който го преследва. Щом не е син на баща си — разсъждава Кристиан, не е ли той едно от шестте необикновени същества, родени без чувство за морал, чиито цели могат да бъдат постигнати само по пътя на забавленията — разврат и мазохизъм; не защото подобни занимания му доставят удоволствие, а защото представляват една от истинските му цели в живота. Обикновените неща в заобикалящата го действителност, подобно на хората, с които е обграден, са всъщност илюзорни. Той пита Щруензее дали след смъртта няма друга форма на съществувание, за която говорят учителите по религия и философия.