Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Получил абсолютна власт след смъртта на баща си и злопаметен за униженията, на които е подлаган като дете, Кристиан решава да се превърне, по думите на английския посланик, в „пълен господар на положението“. Министрите от времето на баща му са отстранени, макар че способният граф Беренсторф временно запазва поста си, а граф Молтке е заменен от граф Данескьолд. Скоро обаче способността на Кристиан да изпълнява кралските си задължения е поставена под съмнение.

На практика интересът на краля към управлението на страната не е особено голям. Освободил се от настойничеството, той повече от всичко желае да се забавлява с неща, които му доставят най-голяма наслада — сексуална и чувствена. Опитен наставник и другар в това намира в лицето на жизнерадостния граф Конрад Холке — „млад празноглавец“, както го определя Уолпол, който с готовност изпълнява желанията на краля, превръщайки се в злия гений на младите му години. Именно Холке довежда на Кристиан Ана Катерина Бентаген, наричана Словет Катрине, за любовница и тя му става по-приятна от сдържаната английска съпруга.

Освен че става любовница на краля, Словет Катрине ходи на театър с него и седи в кралската ложа. Когато Ревердил протестира пред краля по този повод, той му отговаря да си върви обратно в Швейцария. Катрине придружава Кристиан по време на неговите демонстративни военноморски експедиции, предрешена като морски офицер. През ноември 1767 г. на един бал с маски в двореца „Кристианборг“ всички говорят за това, че „цялата вечер кралят танцува само с нея“. Освен това Кристиан я обсипва с подаръци и я прави баронеса.

Холке го подпомага и насърчава и в още по-непочтени занимания. Кралят проявява садомазохистични наклонности, които вероятно се дължат на прогресиращото му душевно заболяване. Изпитва наслада да наблюдава публични екзекуции и отива инкогнито в компанията на Сперлинг да гледа изпълнението на смъртната присъда на един саксонски крадец на име Мерл. Понякога Кристиан си въобразява, че Мерл се е превъплътил в самия него. В други случаи кралят разиграва пародийни екзекуции, а освен това притежава специално приспособление за изтезание, с което заповядва на Холке да го бие, докато го разкървави. (Reverdil, Memoires, pp. 129–132.)

Странното поведение на владетеля и страстното му увлечение по Катрине водят до все по-голямото му безразличие към съпругата му, намерила вярна привърженичка в лицето на смелата придворна дама мадам фон Плесен. Тя има остър език, нарича Кристиан „Султана“ и има смелостта да каже пред неговия секретар, че „поведението на краля към кралицата може да бъде толерирано само от жени с низко потекло и в домове с лоша слава“. Кристиан изпраща мадам фон Плесен в изгнание, защото смята, че тя създава пречки между него и съпругата му. Това много натъжава кралицата, която се лишава от една от малкото приятелски настроени към нея персони в двора, на които може наистина да се довери.

За две години кралят успява да направи достатъчно, за да пропилее добрата воля, с която поданиците му посрещат неговото възкачване на престола. Общественото недоволство расте заради нощните набези на монарха, при един от които той, придружаван от Катрине, разрушава един публичен дом. Съветниците му незабавно го уведомяват, че ако не се отърве от Катрине, може да избухне въстание. По душа страхливец, който винаги е готов да изостави приятел при опасност за самия него, Кристиан прогонва Катрине в изгнание в Хамбург, където по-късно тя е изпратена в затвора.

Отчужден от жена си и намразен от своите поданици, кралят решава да направи обиколка из Европа, включително и Англия, но не възнамерява да вземе кралицата със себе си. Зет му, английският крал Джордж III, който вече е дочул слуховете за безобразното поведение на своя шурей, никак не е въодушевен от евентуалното му посещение. Английският посланик Гънинг съобщава: „Днес [крал Кристиан] е против всичко, което обеща в началото на своето управление, но част от обществото не одобрява това. Страхувам се от последствията на планираното посещение, макар че, може би, противно на очакванията, от него може да има и някаква полза.“

И така, младият датски крал, придружаван от петдесет и четирима души, в това число граф Холке и премиер-министърът Беренсторф, заминава за Англия през май 1768 г., като пътува инкогнито като граф Травендал. На 6 юни към тази група в Хамбург се присъединява и Йохан Фридрих Щруензее в качеството си на пътуващ лекар. Висок, широкоплещест и високообразован, Щруензее е в много отношения особен човек — скептично настроен либерал, но и егоцентрик. Има навика да чете в леглото на светлината на две свещи, закрепени в ръцете на скелет. Срещата му с Кристиан заплашва както бъдещето на краля, така и това на Дания.