Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

За разлика от Великобритания, Датското кралство не е конституционна, а абсолютна монархия, чието устройство се определя от приетия през 1665 г. кралски закон (lex regia). Поради това управлението на Дания би могло да бъде засегнато твърде сериозно от личността на краля, какъвто е случаят с управлението на дядото на крал Кристиан VII — Кристиан VI. Този добронамерен човек е с ограничени способности и се намира под силното влияние на крайно набожната си и властна съпруга София Магдалена. Той се опитва да наложи на своя народ ужасно пуританско управление, като затваря театрите, изпраща в изгнание актьорите и въвежда стриктно спазване на начина на живот на съботяните. Неговият син и престолонаследник Фредерик V — едър, плещест мъж с червендалесто лице и посинял пъпчив нос, който става крал през 1746 г., не приема строгия режим на управление, въведен от баща му. Когато поема властта заедно с чаровната и обичана от народа кралица — англичанката Луиза, дворът се превръща от средоточие на мрака в център на веселие. Вторият им син и престолонаследник, Кристиан 174 174 първият, също Кристиан, умира само на две годинки през 1747 г. — Б.пр. , се ражда на 29 януари 1749 г. Две години по-късно смъртта на Луиза причинява безгранична скръб на съпруга ѝ. Независимо че шест месеца по-късно кралят си намира съпруга в лицето на Юлиана Мария от Брауншвайг, той става все по-ненаситен на пиене, зарязва държавните дела и започва да води все по-развратен живот. Чувствителен по природа, той никога не престава да се съобразява със своя народ, но заболява тежко и дори преди да умре, е със замъглено съзнание.

Детството на Кристиан преминава на фона на тази мрачна действителност и донякъде обяснява шизоидните черти на неговия характер. Майка му умира, когато той е само на две годинки, а отношенията му с мащехата никога не стават близки. Според някои новата кралица Юлиана Мария е коравосърдечна интригантка, а според други — скромна и всеотдайна. Но така или иначе, чувствата ѝ са насочени предимно към нейния син Фредерик, полубрат на Кристиан — слабо и уродливо дете, за бъдещето на което майка му, естествено, има големи амбиции. Всичко това достатъчно добре подсказва, че детството на Кристиан е било съсипано. Лишен от нежност, той зависи изцяло от снизхождението на своите учители и наставници, главният от които, Детлев Ревентлов, е голям грубиян и си позволява дори да тероризира своя малък възпитаник. Понякога бие детето, докато се строполи на земята с пяна на устата. Ревентлов го нарича своята „кукла“. „Да отидем да им покажем моята кукла“ — казва строго възпитателят и го сграбчва за ръка, за да го представи пред кралския двор. (E. Reverdil, Struensbe et la com de Copenhague, 1760–1772, Memoires de Reverdil, ed. A. Roger. Paris, 1858, p. 10.) В своята работа Ревентлов е подпомаган от мрачния лутерански пастор Георг Нилсен. Подложен на унижения и на телесни наказания, принц Кристиан живее с чувството, че се намира в затвор, а не в кралския дворец.

Положението му се подобрява едва през 1760 г., когато негов наставник става двадесет и осем годишният швейцарски валдензианец Ели-Саломон Франсоа Ревердил. Той пристига в Копенхаген две години по-рано в качеството си на професор по математика. Ревердил е умерен и състрадателен човек, който се опитва да обучи своя ученик в принципите на философията и великодушието. Неговият възпитаник е добре подготвен по езиците — говори датски, френски и немски — и притежава вродена интелигентност. Забелязва се обаче, че има труден характер и е изостанал с общата си подготовка, която до този момент е била твърде едностранчива и поради това не е готов за управление на държавата. Много по-късно (Ревердил умира през 1808 г. в Женева — в годината на смъртта на неговия някогашен височайши ученик) швейцарецът написва спомените си, които стават основен източник на сведения за младите години на датския принц.

Справедливо ще бъде да отбележим, че оценките на Ревердил може би са малко пресилени под влияние на неговото по-късно общуване с Кристиан, но въпреки това сведенията му дават основание да предполагаме, че още като малко момче принцът вече проявява признаци на лудост. Според неговите собствени слова Ревердил „става най-нещастният служител — пазач на един луд“. По онова време момчето изпитва силен страх и чувство за малоценност. Оттогава насетне уплахата е основна черта на неговия характер и дори когато пораства, отстъпва под натиска на тези с по-силен характер. Същевременно той от малък развива необичайно голям интерес към физическата сила. С крехко телосложение, нисък и слаб, той се опитва да компенсира тези недостатъци, като си създава образ на мъжкар. Слабата физика на принца може би е една от най-важните причини за ненормалното изграждане на неговата личност. Опитва се да живее според собствените си идеализирани представи за себе си. Иска да притежава „съвършено и силно тяло“ и често разглежда крайниците и гръдния си кош, за да види, дали напредва в постигането на своята цел. „Мъже, които по темперамент се различават твърде много от това, което би подхождало на тяхната физика, често стават жертва на психологически конфликт, тъй като постоянно са във война със собствените си емоционални дадености“ — отбелязва психологът У. Х. Шелдън. (W. H. Sheldon, The Varieties of Physique, New York, 1940.)