Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Напоследък се твърди, че този английски крал е страдал от маниакално депресивно заболяване, някои негови постъпки и отношения напомнят на човек, болен от шизофрения. През 1967 г. към дотогавашните опити за обяснение на болестта на Джордж III беше отправено сериозно предизвикателство в едно изчерпателно изследване, дело на двама историци на медицината, Ида Макалпайн и нейния син Ричард Хънтър. В статията си, публикувана за първи път в „Бритиш Медикъл Джърнъл“ под заглавие „Кралската болест хематопорфирия“ („Porphyria, A Royal Malady“), двамата учени изказват предположение, че кралят е страдал от рядко заболяване на обмяната на веществата — остра форма на хронична порфирия; заключение, което те коригират в излязлата по-късно тяхна книга „Джордж III и лудостта“ (Ida Macalpine and Richard Hunter, George III and the Mad — Business. London, 1969), като поставят като диагноза друга, още по-тежка форма на същото заболяване — така наречената „разноцветна хематопорфирия.“

Порфирията е малко известна болест, ширеща се сред туземното население в Южна Африка, пренесена там от един холандски заселник през 1688 г., която след това се проявява при около осем хиляди от неговите потомци и е открита и в Швеция. Симптомите, характерни за тази болест треска, пресипване на гласа, болки в коремната област, ускорен пулс, липса на апетит, увреждане на мускулите, безсъние и най-вече промяна в цвета на урината (която при запазване за анализ придобива червен, червеникавокафяв и дори пурпурен цвят) — може и да са се променили със смяната на поколенията, както се случва и с други болести. При дебатите, които предизвика появата на книгата на Макалпайн и Хънтър, някои специалисти в областта на порфирията заявиха, че някога това заболяване е било сравнително безопасно и е предизвиквало само известно повишаване на чувствителността на кожата, но не се е отразявало съществено нито на жизнеността, нито на умствените способности. По-тежката форма на болестта се отдава отчасти на използването на тогавашните лекарства за лечението ѝ, и по-специално на тези от групата на сулфонамидите, което без съмнение води до появата на по-видими и опасни симптоми, в това число на ступор, халюцинации, маниакални пристъпи и парализа на крайниците. Един от днешните експерти по проблемите на порфирията е съгласен със заключението, че психическите проблеми на Джордж III вероятно се дължат на това, че той е страдал от порфирия; други са скептично настроени по отношение на предположението, че през миналите столетия лудостта е била сред характерните симптоми на това заболяване.

В подкрепа на своите заключения Макалпайн и Хънтър привеждат серия от исторически доказателства, проследявайки проявите на болестта назад във времето чак до кралицата на шотландците Мери, когато порфирията се е разпространила сред населението на Шотландия. Въз основа на подробните сведения, предоставени от личния лекар на крал Джеймс I, сър Теодор дьо Майерн, двамата учени стигат до заключението, че подобно на майка си Джеймс също е станал жертва на болестта. По-нататък следите на порфирията се откриват в боледуванията и сред причините за смъртта на редица от потомците на Джеймс I като например при неговия син и престолонаследник Хенри, принц на Уелс, през 1612 г., при сестрата на Чарлс II, Хенриета, херцогиня на Орлеан, когато през 1670 г. е на двадесет и шест години, и може би при дъщеря ѝ Мари-Луиз, първата съпруга на Карлос II Испански. Последният английски монарх от династията на Стюартите, кралица Ан, също страда от порфирия, докато единственият ѝ син, Уилям, херцог на Глостър, умира от едра шарка. Посредством дъщерята на Джеймс I, Елизабет, така наречената Зимна кралица на Бохемия 173 173 заради това, че тя и мъжът ѝ Фридрих V запазват властта си над областта само една зима — тази на 1619–1620 г. — Б.пр. и нейната дъщеря София, съпруга на електора на Хановер, болестта (пропускайки първите двама крале от Хановерската династия) засяга правнука на Елизабет — Джордж III Английски и сестра му Карълайн Матилда, кралица на Дания известна под името Каролина Матилда. Посредством другата дъщеря на София — София Шарлот, известна под името София Шарлота, кралица на Прусия, или пък чрез дъщерята на Джордж I — София Доротея, съпруга на Фридрих Вилхелм I Пруски, порфирията е пренесена у сина на Фридрих Вилхелм — Фридрих Велики Пруски.

Генетичното заболяване е предадено от Джордж III Английски поне на четирима от неговите синове — на Джордж IV (и вероятно на дъщеря му принцеса Шарлот, която умира през 1817 г. само на двадесет и една годишна възраст по време на раждане), на Фредерик, херцог на Йорк, на Оугъстъс, херцог на Съсекс и на Едуард, херцог на Кент — бащата на кралица Виктория. Въпреки че проявява симптомите на страдаща от хемофилия жена, Виктория изглежда не предава по наследство порфирията на своите многобройни потомци или може би само на един от тях, защото в своята книга Макалпайн и Хънтър твърдят, че двама от живите при публикуването на изследването членове на Хановерската династия страдат от порфирия, но това остава само предположение. При това двамата учени не съобщават никакви имена или подробни доказателства. Все пак без съмнение британските изследователи имат предвид някоя от германските принцеси, както и един от чичовците на днешната английска кралица Елизабет II, които вече са покойници.