Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Така постепенно за всички става ясно, че регентството е станало политическа необходимост на деня. Министър-председателят Спенсър Пърсивал се опитва да убеди краля, че „сега трябва да се действа по същия начин, както Ваше Величество благоволи да нареди, след вашето боледуване през 1789 г., за да остане всичко непроменено след оздравяването ви.“ Макар че трудно успява да се съсредоточи върху проблема, кралят заявява, че това предложение му изглежда разумно. По съвета на лекаря, сър Хенри Халфорд, който предупреждава принца на Уелс, че една промяна в правителството би се отразила неблагоприятно върху здравословното състояние на краля, престолонаследникът 171 171 тогава регент на кралството. — Б.пр. не прави никакви промени в съвета на министрите. Постепенно Джордж III престава да изпълнява каквито и да било кралски функции.

Нямаше да е зле приближените да се бяха отнесли по-мило към стария човек, опитвайки се да удовлетворят прищевките му и да не го отделят от семейната му среда, но поради очевидното влошаване на умственото му състояние, което стига до старческа деменция, той е напълно изолиран и държан под строг контрол, прекарвайки живота си в измисления от болното му въображение свят. Както пише лорд Оукланд:

„У краля няма и следа от здравия му разум и паметта, която досега запазваше въпреки периодите на боледуване. Тормозят го диви и екстравагантни фантазии. Внушил си е не само че ще живее вечно, но и че може да извиква от света на мъртвите когато си поиска и да го превръща на каквато възраст си поиска… Казано накратко, той сякаш… живее в друг свят и е загубил всякакъв интерес към проблемите на нашия.“ (Macalpine and Hunter, George III and the Mad-Business, pp. 160–161.)

През останалото време до края на живота си крал Джордж III остава самотен в този негов свят. Регентството става постоянно. Съпругата му, кралица Шарлот, почива през ноември 1818 г., но нейната смърт не стига до неговото съзнание. Сега той е не само сляп, но и глух. От време на време изпада в кризи, като не престава да говори; веднъж това продължава към шестдесет часа без прекъсване. Все пак през последните години на живота му той е спокоен и единственото му развлечение са „неизчерпаемите ресурси на собственото му развинтено въображение“. Когато синът му, херцогът на Йорк, идва да го посети през ноември 1819 г., го заварва „да се забавлява, като свири на клавесина и пее с такъв силен глас, какъвто никога не бях чувал… но трябва да признаем, че през последните дванадесет месеца Негово величество много е отслабнал… тялото му е толкова крехко, че не можем повече да се надяваме да живее още дълго.“ (The Letters of George IK 1812–1830. Cambridge, 1938, vol. II, pp. 298–299.) На Коледа 1819 г. настъпва поредната криза и в 8 часа и 32 минути вечерта на 29 януари 1820 г. Джордж III умира.

Дали е възможно от дистанцията на времето да стигнем до някакво заключение относно болестта, която измъчва Джордж III, преди да бъде окончателно оплетен в мрежите на старческата деменция? Очевидно неговите съвременници не са наясно по въпроса. Според някои от тях причината е химичният състав на минералните води на балнеоложкия център Челтнам, които той пие малко преди да се разболее сериозно през 1788 г. „Последното заболяване на краля — се съобщава във в. «Лондон Кроникъл» — се дължи изключително на факта, че той е пиел водата в Челтнам“, която според Хорас Уолпол е „силно действащо лекарство и е по-активна дори от мадейрата и шампанското“, поради което може да „обърка“ човешките възприятия за месеци. (Walpole, Correspondence, XXXIV, p. 47.)

Сведенията, с които разполагаме обаче, са крайно недостатъчни, особено що се отнася до детайлите, за да можем да определим каквато и да било диагноза за страданието на краля. Затова не ни остава нищо друго, освен да потърсим баланс между различните възможности. Дори причините за менталните проблеми на Джордж III да са били от органичен характер, не трябва да се отрича и ролята на психологическите фактори. Под видимо флегматичната му външност винаги се е крил невротичен и много напрегнат човек. Впечатлението, което създават за него карикатуристите от „Фармар Джордж“ 172 172 поредица от карикатури, осмиващи увлечението на краля по градинарство и простоватите му вкусове и предпочитания. — Б.пр. , противоречи на неговия интерес и меценатство по отношение на изкуствата. Кралят е много чувствителен човек, чиято душа може лесно да бъде наранена, въпреки че никога не показва това. За неговия психологически срив може и да не е имало конкретен повод, освен вероятно тревогите, които му причинява въпросът за юридическата еманципация на римокатолиците, повдигнат през 1801 г. И все пак натрупващият се през годините стрес, изглежда, се проявява, когато най-малко се очаква. Докато през 1788 г. няма по-ярко събитие, което да обясни сериозното заболяване, споходило тогава Джордж III, то предходните две десетилетия на неговото управление са изпълнени с политически проблеми от най-различен характер, без да броим Американската война за независимост. Както видяхме и по-горе, между телесното и умственото здраве съществува неуловима, но неразривна връзка. Затова не би било неоправдано от историческа гледна точка, ако търсим и дълбоки психологически причини за болестта на крал Джордж.