Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Великият херцог обаче не е в състояние да промени хаоса, който цари в личния му живот. През лятото живее на партера в Палацо Пити; магарето, с което му докарват праскови, е въвеждано направо в неговата спалня. През зимата се премества в стая на по-горните етажи. Барон де Полниц, който посещава Флоренция през 1731 г., се отбива да поднесе своите почитания на неговата сестра, съпругата на палатинския електор — „която води много затворен живот… и постоянства в своята преданост към религията“ и е много изненадан, че великият херцог желае да се срещне с него, след като има сведения, че „е много трудно да се получи аудиенция при него“.

През ноември 1731 г. Полниц пише: „Заварих великия херцог да седи в леглото си в компанията на няколко от любимите си домашни кучета, облечен само по риза без жабо и с дълъг шал от необработен муселин, увит около шията му. Неговата шапчица беше изцапана с емфие и, казано накратко, в неговия външен вид нямаше нищо спретнато или величествено. До леглото му стоеше масичка във формата на бюфет, върху която имаше сребърни кофички, пълни с бутилки с различни алкохолни напитки, както и чаши.“ (The Memoirs of Charles Lewis, Baron de Pollnitz, London, 1737, vol. II, pp. 130–132.)

„Великият херцог, продължава Полниц — се беше сгушил в леглото си, не че беше болен, а просто за удоволствие. От двадесет и два месеца не е излизал от двореца и повече от седем не се е обличал… обядва в пет часа следобед и вечеря в два сутринта. Винаги се храни сам и без да става от леглото и след това прекарва по два до три часа в светски разговори с Джоанино и с няколко млади момчета, наречени руспанти.“

Поради постоянното си състояние на интоксикация великият херцог гледа на света като през мъгла. „По това време той вече беше свикнал да пие много — не само силни вина и люти концентрирани напитки, но и питието, наричано rosolis 163 163 днешното италианско розольо. — Б.пр. — загряващо подсладено ободрително питие, приготвено от стафиди и други съставки, смесени със захар и подправки и с много висок градус. Гастоне продължава да надига чашите до късно след обяд и накрая обикновено е напълно безчувствен.“ (Life of Gian Gastone, p. 50.) Става известно, че пада от коня си, когато се напие. Веднъж отива на прием, организиран от снаха му, принцеса Виоланте, толкова пиян, че започва да говори неприлични неща и е избутан обратно в каретата си, където повръща.

Спалнята на великия херцог се превръща в негово основно място за пребиваване. За управител на двореца му е назначен Джулиано Дами, който с помощта на двама слуги — Гаетано и Франческо Нардини, изпълняват и функциите на сводници и угаждат на своя господар за всичко, което му доставя удоволствие, срещу добро възнаграждение. Те имат за задача да издирват млади мъже и момчета, „невъзпитани и без морални задръжки“, но „надарени с привлекателност и телосложение като на Адонис“. (Life of Gian Gastone, London 1930, p. 70.) Това са така наречените „руспанти“, получаващи възнаграждение за услугите, които извършват, в размер на една до пет руспи, изплащани им всяка сряда и събота. Според думите на Полниц те са истински „стипендианти на великия херцог… и задълженията им се състоят в това винаги, когато ги повикат, да се явяват при господаря — било на обяд, било на вечеря… Те не носят ливреи и се познават само по косите, които са непременно ситно накъдрени и обилно напудрени“ в контраст с вида на самия херцог.

Космополитната група на руспантите, която наброява до 370 души, включва дори хора с благороден произход и няколко жени, и всички те вземат участие в непристойните забавления, организирани по прищявка на принца. За тази цел те трябва да бъдат красиви, млади, много сексапилни, да са напълно лишени от добър вкус и обоняние, за да могат да издържат труднопоносимите ласки на техния господар. Джан Гастоне има навика да кани някое от тези момчета в спалнята си, да преглежда зъбите му — дали са достатъчно бели и добре подредени, след това да го налива с алкохол, предимно с розолис. След това опипва и изучава подробно интимните му части, за да се убеди, че са добре сложени и че момчето лесно ще постигне необходимата ерекция. „Ако му се стори, че не са проникнали в него достатъчно дълбоко, обикновено се провиква: «Бутай навътре, момче, бутай още по-навътре!»“ Отначало херцогът се обръща към него на „вие“, но постепенно преминава на по-фамилиарното „ти“, отпивайки големи глътки вино и изпускайки кълба цигарен дим. (Life of Gian Gastone, p. 73.) По време на тези сеанси херцогът понякога се обръща към своите сексуални партньори с благороднически титли, наричайки ги свои министри, и изисква от тях да му отвръщат с възможно най-обидните епитети и дори да го бият, ако пожелаят.