Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Що се отнася до вдовицата на кардинала — Елеонора, тя намира ласките на своя френски прислужник за много по-прелъстителни в сравнение с тези на застаряващия си съпруг и ражда двама извънбрачни сина, Миньон и Франческо. Английският посланик във Флоренция сър Хорас Ман пише по този повод на своя приятел, писателя Хорас Уолпол:

„Би ли простил на такава жена, която не е склонила при всичките молби и всичките красиви млади мъже, които е срещала по време на брака си с кардинала, да направи услуга на Тоскана (като ѝ роди престолонаследник), а след смъртта на нейния съпруг ляга със слугата си, увеличавайки броя на така наречените «иноченти» (извънбрачните деца, които са настанявани в сиропиталища)?“ (Horace Walpole, Correspondence, ed. W. S. Lewis, XVIII, pp. 39–40.)

Накрая Джан Гастоне остава единственият мъжки наследник, защото брат му Фердинандо умира две години по-късно 159 159 през 1713 г. — Б.пр. . В безнадежден опит да се намеси в престолонаследието, Козимо настоява да се приеме, че ако Джан Гастоне умре преди баща си, престолът на Великото херцогство ще бъде наследен от неговата сестра, съпругата на палатинския електор, Ана Мария. Императорът обаче се противопоставя на това, като заявява, че след като по отношение на владенията си Козимо е във васална зависимост от империята, той не може да иска такъв ред за наследяването на властта. Междувременно здравословното състояние на Джан Гастоне също дава тревожни сигнали. „Той не е способен да се захване с каквото и да било — споделя през 1719 г. един френски посетител на флорентинския двор, Гийе дьо Мервил, — дори не отваря писмата, за да не им отговаря. Този начин на живот би му позволил да доживее дълбоки старини, ако не страдаше от астма и не влошаваше допълнително своето здраве с огромните количества силни стимулиращи средства, които приема. Някои хора смятат, че той ще умре преди баща си.“ (Michel Guyot de Merville, Voyages historique et politique d’ltalie. The Hague, 1729, vol. I, p. 617.)

Начинът на живот на Джан Гастоне наистина става куриозен и необикновен. „Той е добър принц — пише Монтескьо, който посещава Флоренция през декември 1728 г., и е надарен с разум, но е по-скоро мързелив, отколкото пристрастен към бутилката.“ „Il aime un peu a boire, meme des liqueurs.“ 160 160 „Той обича да пие по малко концентрирани алкохолни питиета.“. — Б.пр. Но Монтескьо не пропуска да оцени и любезността и състрадателността на принца, дори, при положение че — както той си мисли — неговата леност и перверзен вкус го правят лесна плячка на безскрупулни авантюристи. „Du reste, le meilleur home du monde“ 161 161 „Впрочем, той е най-добрият човек на света.“. — Б.пр. , е неговото заключение. (Montesquieu, Voyages, Bordeaux, 1894, vol. I, p. 30.) Така фразата, „Il mondo va da se“ 162 162 „Светът се движи от само себе си.“. — Б.пр. може би най-точно и лаконично характеризира светогледа на принца.

Накрая, в навечерието на празника Вси светии (1 ноември) 1723 г. старият велик херцог умира. Джан Гастоне, вече на петдесет и две годишна възраст и в много отношения преждевременно състарен, наследява престола. Някогашният строен и привлекателен млад мъж е станал дебел и набит, с ясно изразена двойна брадичка. Малко се интересува от държавните дела, но добре подбира министрите си, така че управлението на Флоренция в известен смисъл става по-добро и определено по-либерално в сравнение с времето на неговия баща. Твърдата ръка, с която Църквата се грижи за запазването на ортодоксията и морала, става по-милостива. В областта на църковните дела, за които баща му Козимо харчи огромни средства, Джан Гастоне прави икономии. Съветът на четиримата е разпуснат и е възстановен старият Държавен секретариат. Драконовското законодателство на покойния велик херцог е променено до такава степен, че йезуитите започват да обвиняват Университета в Пиза, че е станал център за разпространение на ереси. Почитта към Галилео Галилей е възстановена, а трудовете на Гасенди най-сетне са отпечатани. Облекчено е тежкото данъчно бреме. Идването на власт на Джан Гастоне бележи един малко по-просветен и либерален период в управлението на държавата, макар че проблемите на Флоренция не могат да бъдат решени с едно драсване на перото. На практика новият велик херцог се държи като едър земевладелец, който не живее в именията си. Както отбелязва през 1728 г. Монтескьо, в държавата „властта се упражнява доста меко; никой въобще не познава и не изпитва силата на принца и на двора. И тъкмо в това тази малка страна изглежда велика.“ („une domination assez douce. Personne ne connoit et ne sent guere le Prince et la Cour. Ce petit pays a, en cela, Fair d’un grand pays.“).