Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

След като скоро става ясно, че Фердинандо няма да бъде дарен с потомство, великият херцог насочва вниманието си към сватбата на дъщеря си Ана Мария. До този момент опитите на баща ѝ да намери съпруг от Испания, Португалия и Савоя, включително и френския дофин, се провалят, като в случая с дофина отчасти заради машинациите на майка ѝ, великата херцогиня на Тоскана. Най-накрая, по предложение на императора, младата жена си намира подходящ в известен смисъл съпруг в лицето на палатинския електор, вдовеца Йохан Вилхелм, чиито три сестри са императрицата на Свещената Римска империя, кралицата на Португалия и кралицата на Испания, а тримата му братя са епископи. Но в личния си живот електорът не е напълно безупречен. Новата му съпруга претърпява спонтанен аборт и съвременниците твърдят, че това се дължи на „уврежданията, причинени от нейния съпруг, защото, макар и да я уважава и много да я обича, поради горещата си кръв той често си позволява необичайни форми на сексуално общуване“. (Acton, The Last Medici, London, p. 235.) Съпругата на електора посещава Екс ла Шапел, заради известните лечебни минерални бани там, които „засилват плодовитостта“, но без успех.

Така най-малкият син на херцога, Джан Гастоне, остава единствената надежда на семейството. Като дете той е пренебрегван от майка си, която никога няма време за него и напуска страната, когато той е само на четири годинки. Като младеж е старателен и затворен, когото ерудитът от XVIII в. Ѝ. Ламий описва като „най-учения принц… последовател на Лайбниц във философията и който не се оставя разни попове и монаси да го водят за носа“. Но младежът очевидно страда от тежка форма на депресия. Негови съвременници отбелязват, че той понякога е толкова мълчалив и тъжен, потънал в сълзи в стаята си, че започват да се съмняват дали психиката му е наред. „Много съм изненадан, че принц Джан Гастоне е загубил вяра във всичко“ — споделя йезуитът отец Сениери.

Когато Джан Гастоне е на двадесет и три години, баща му решава, че е време да го ожени. Изборът му пада върху една богата вдовица, Ана Мария, дъщеря на херцога на Сакс-Люксембург и вдовица на палатинския граф. Тя е груба и свадлива, с лош вкус, заплашителна на вид, „едра, с неприятна външност и тромави масивни крайници“. Интересуват я само ловът и конете, както и нейните бохемски имения. При това нито има особено желание да се омъжва повторно, нито да живее във Флоренция. Затова като условие за евентуалния брак се поставя изискването тя и бъдещият ѝ съпруг да продължат да живеят в Бохемия.

Джан Гастоне е ужасен от предстоящия съпружески живот. При това пейзажът на Бохемия никак не му харесва, отвращава се от миризмата на коне и от възможността да има полов контакт с огромната си съпруга. За да си осигури поне малко комфорт, той се обръща към интимния си приятел, неговия слуга Джулиано Дами — човек от ниско потекло, който му става любовник, а по-късно сводник, и който му влияе силно през останалата част от живота му. През 1698 г. Джан Гастоне не може повече да понася жена си и нейните близки и заминава за Париж под предлог да посети майка си, която го приема доста хладно.

Затова се завръща в Райхщат — замъка на жена си, и се опитва да я склони да изкарат зимата в Прага. Когато тя отказва, той заминава без нея, придружен от Дами. Там поне за известно време може да забрави отблъскващата действителност на Райхщат и оскъдицата в тамошния херцогски двор. За целта се отдава на чувствени удоволствия. Ето как един анонимен съвременник описва този период от живота на принца:

„Прага бе пълна с тълпи млади студенти — голобради бохемци и германци, които бяха толкова бедни, че просеха от врата на врата. Джулиано [Дами] винаги успяваше да хване някое ново парче и да го предостави на принца. Освен това в Прага имаше и много дворци на високопоставени и богати благородници, в които живееха цели полкове придворни, а както и слуги с ниско потекло и положение в обществото. Джулиано насърчаваше Негово височество да се забавлява сред тях… както и да си избира партньори.“ (Английски превод на H. Acton, Life of Gian Gastone, London 1930, pp. 43–44.)

Така Джан Гастоне свиква с бруталния секс — навик, който не изоставя до края на живота си. Новините за неговите подвизи, големите загуби на комар и огромните му дългове, които не може да си позволи (защото баща му го държи изкъсо във финансово отношение), стигат до жена му, която на свой ред ги препредава на сестра му, съпругата на палатинския електор. Тя споделя с баща си, великия херцог на Тоскана, но Джан Гастоне не променя начина си на живот — продължава да скита по улиците нощем и да се запива в долнопробни кръчми. Защото благодарение на тези фриволни забавления успява, макар и временно, да отпъди мисълта за отблъскващата си съпруга и за лицемерно набожния си баща. Но алкохолизмът и сексът не са добро лекарство за тежката форма на депресия.