Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Осемнадесет дни по-късно, на 29 юни, Снатхоуп съобщава, че лекарите са диагностицирали заболяването на краля като „alfereza insensata“, което би могло да се преведе като „видиотяваща епилепсия“. Вечерта на същия този ден, по време на разходка с кралицата в градината на двореца, кралят усеща, че главата му сякаш плува в пространството. Когато се усамотява, за да прочете молитвите си, той извиква на своя придворен — херцога на Уседа, че пада, и рухва в ръцете на благородника „в пълно безсъзнание“. Следват още два припадъка. На 9 юли Станхоуп пише на ирландския канцлер Метуин, че „за възстановяването на този крал няма и най-малка надежда, поради което ние всяка вечер си лягаме с предчувствието, че на другата сутрин ще научим за неговата кончина, независимо че кралицата всеки ден го мъкне навън, за да накара народа да вярва, че всичко е наред, поне докато тя осъществи докрай плановете си.“ (Mahon, Spain under Charles II, pp. 136–137)

Тези тревожни събития трябва да бъдат разглеждани в контекста на международната обстановка по онова време и не бива да се забравя, че през 1698 г. европейските велики държави се опитват да стигнат до споразумение — без да се допитват до дявола — относно бъдещето на Испанската империя след смъртта на Карлос II. Първият от поредицата договори, който Великите сили сключват във Виена през 1668 г., предвижда след смъртта на Карлос императорът на Свещената Римска империя 147 147 което по онова време е равносилно на Австрийската хабсбургска империя. — Б.пр. да получи Испания, Индиите и испанските владения в Северна Италия, а за Франция да остане Нидерландия, Франш-Конте, Филипините, Навара и Неапол. След промяната, която настъпва в равновесието на силите в Европа, особено след възкачването на английския престол на холандския „щатхолдер“ Вилхелм 148 148 известен в историята под името Уилям III, 1689–1702. — Б.пр. , враг на Луи XIV, този вариант за разпределение на „испанското наследство“ изглежда — особено за Франция — твърде неприемлив.

С влошаването на здравословното състояние на Карлос започват преговори за ново споразумение за разделяне на испанските владения, макар и без участието на краля на Испания. Според новия договор принцът електор на Бавария, Йозеф Фердинанд, който е внук на Маргарита, сестра на испанския крал, ще наследи испанските владения извън Европа; ерцхерцог Карл, вторият син на императора на Свещената Римска империя, ще получи Милано, а дофинът на Франция, престолонаследник на Луи XIV — Двете Сицилии, част от територията на Италия и баската област Гипускоа 149 149 Със столица Сан Себастиан. — Б.пр. . Евентуалното възкачване на Йозеф Фердинанд на испанския престол би сложило край на заплахата от присъединяване на Испанската империя към владенията било на френския крал, било на австрийския император. Този договор обаче не се съобразява само с едно — с желанията на самия испански крал Карлос II. Испанският двор по онова време се превръща в бойно поле на съперничещи си интереси — тези на проавстрийски настроените благородници, начело с посланика на тази страна, граф Харах, но подпомагани и насърчавани и от кралицата; и тези на профренски настроените начело с кардинал Портокареро. И двата лагера се опитват да спечелят благоволението на изнемощелия крал.

Докато Великите европейски държави се боричкат помежду си, кралските изповедници продължават да се стараят да освободят Карлос от обсебилите го зли сили. Кралицата, която през декември 1698 г. сама е подложена на очистителен ритуал, за да се засили нейната плодовитост, е бясна от слуховете, че тя е лично отговорна за омагьосването на краля. Смъртта на великия инквизитор през юни 1699 г. ѝ дава възможност да се отърве от своите врагове в двора. Тя осигурява избора за велик инквизитор на един кротък свещенослужител — Балтасар де Мендоса, епископ на Сеговия, а след това и отец Диас е освободен от поста кралски изповедник. Следва продължително разследване на неговите деяния, което завършва с оправдателна присъда чак четири години след смъртта на самия Карлос. Положението допълнително се усложнява от изпратения от савойския херцог капуцински монах, отец Мауро Тенда, който се слави като специалист по изгонването на зли духове, обладали хората, и който трябва да продължи разследването на предполагаемото омагьосване на краля. Той пристига в Мадрид и скоро се замесва в поредица от любопитни случки, които разкриват суеверието на краля и на неговата съпруга. Става ясно, че те тайно държат под възглавниците си магически торбички, съдържащи амулети от сорта на коси, изрезки от нокти и други подобни. Отец Тенда, който очевидно е уверен във възможностите си свещенослужител, успява да спечели доверието на Карлос, а и здравето на краля временно се подобрява. През 1699 г. Станхоуп докладва, че кралят на Испания изглежда добре и зареден с енергия. Когато той посещава гробниците в Ескориял заедно с кралицата, тя проявява изненадваща привързаност към тленните останки на своята свекърва — майката на Карлос. „Говори се — добавя английският посланик, — че от Германия пристигнал известен екзорсист 150 150 специалист по изгонване на зли духове, вселили се в хората. — Б.пр. , който освободил краля от няколко магии, направени му още като дете; все още не всички вярват, но има голяма надежда, че злите сили ще бъдат ликвидирани, и тогава той не само че ще се радва на отлично здраве, но и на потомство.“ (Mahon, Spain under Charles II, p. 191) „Много хора ми казват — споделя кралят пред кардинала на Кордова, — че съм омагьосан; и може би трябва да им повярвам, защото страдам от толкова необикновени неща.“