Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

В така създалата се ситуация обаче има един аспект, който пряко засяга краля и бъдещето на неговата родина, и това е въпросът за неговото задомяване. Според лекарите определени промени, настъпили във физиката на краля, показват, че е дошло времето той да встъпи в брак. Но коя булка би се съгласила да се подложи на страданията от съмнителните му прегръдки? Дали това да бъде някоя принцеса от Астурия, или нова представителка на династията на Хабсбургите, както иска майка му, или пък принцеса от Франция, както дон Хуан предлага по времето, когато е на власт? Тъй като кандидатката на кралицата майка е все още само на пет годинки, френската принцеса Мари-Луиз, дъщеря на орлеанския херцог и племенница на Луи XIV, се оказва като по-подходяща за момента. Самият крал Луи, независимо че получава шифровано известие за отблъскващата физика на Карлос, държи на политическия съюз с испанците, защото той би бил много полезен за Франция.

Така болнавият испански крал извършва второто си дълго пътешествие извън дома, за да се срещне с бъдещата си годеница в Бургос. Гласената за испанска кралица Мари-Луиз е ослепително седемнадесетгодишно момиче, което трудно се примирява с положението да остане в една страна, езика на която не знае и обичаите на която смята за твърде груби. Като символ на френското влияние, тя никога няма да стане популярна сред испанците. Тя се опитва да изпълнява задълженията си на кралска съпруга, но без особен успех. Защото, изглежда, въпреки опитите на краля да осъществи полово сношение с нея, той страда от преждевременна еякулация и не е в състояние да стигне до вагинално проникване. Френският крал, загрижен за бъдещето, настоява да бъде държан в течение на нещата дори и за най-интимните подробности относно личния живот на испанския монарх. Френският посланик Ребенек съобщава на височайшия си господар на 23 декември 1688 г.: „Най-сетне, сир, кралицата ми заяви, че се притеснява да сподели пред мен… че всъщност вече не е девствена, но доколкото може да прецени как стоят нещата, едва ли някога ще има деца.“ Ребенек успява тайно да се сдобие с чифт кралско бельо и съобщава, че „кралят носи дълги до кръста ризи“; те са изследвани от лекари за следи от сперма, но специалистите не са единодушни по отношение на това, което са открили.

Положението на кралицата е незавидно, защото, от една страна, се разпространяват непотвърдени слухове за нейната бременност, а от друга, тя си остава изключително непопулярна сред испанците. Освен това в резултат от прекалената консумация на сладкиши — вероятно като 143 143 психологическа. — Б.пр. компенсация за невъзможността да роди наследник на престола, кралицата напълнява и става все по-непривлекателна за крехкия си съпруг. Тя пише на чичо си, френския крал, че се страхува да не бъде отровена. Междувременно страда от стомашни заболявания — веднъж през август 1687 г. и след това през ноември 1688 г. На 8 февруари 1689 г. по време на езда кралицата пострадва и макар че не се наранява сериозно, остава на легло. Тогава тя пак се оплаква, че е отровена, и няколко дни по-късно, на 12 февруари, умира.

Тъй като от този брак не се ражда престолонаследник, въпросът за повторната сватба на Карлос става много наложителен — както от гледна точка на Испания, така и на останалите велики европейски държави. Кралицата майка още веднъж поглежда с надежда към евентуална австрийска връзка. Братът на кралица Мариана, император Леополд I, има дъщеря, но тя е твърде малка и не е подходяща кандидатура — по онова време е само на девет години. Съпругата на Леополд обаче, императрицата, има три сестри и към една от тях — Мария Ана от Нойбург, испанският крал изразява предпочитание, без съмнение под давление на майка си. Бащата на Мария Ана, палатинският електор Филип Вилхелм, далеч не е от богатите принцове, но едната ти дъщеря да е императрица на Свещената Римска империя, а другата — кралица на Испания, никак не е лошо постижение. Особено след като Мария Ана скоро проявява готовност да ограби всичко по-ценно в новата си родина, в това число и произведения на изкуството, които може да докопа, и по този начин да увеличи богатствата на собственото си семейство в Германия. Така на Карлос му се налага да направи третото и последно дълго пътешествие през своя живот, за да поздрави новата си годеница във Валядолид и да се ожени за нея на 4 май.

Това обаче, което Мария Ана също като Мари-Луиз не може да даде на съпруга си, е дете. Постоянно се разпространяват слухове, че тя е бременна, но те без съмнение се пускат от хората от нейното обкръжение, а резултат така и няма. Независимо че не успява да дари с наследник страната, Мария Ана е жена с характер и силна воля, решена да оказва влияние върху управлението и да отстоява интересите на австрийските Хабсбурги. Тя не се разбира със своята сънародничка кралицата майка, но Мариана умира от рак на гърдата на 16 май 1696 г. с „незаслужената слава на светица“. Тази промяна в главното влияние върху краля го превръща през останалата част от краткия му живот в жертва на борбите между различните интереси в кралския двор.