Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Така отец Матиля е принуден да се оттегли в усамотението на манастира си, където умира месец по-късно, и е сменен на поста си на кралски изповедник от Фройлан Диас — уважаван учен и бивш професор в Университета на Алкала. Неговото назначение има важни последствия както за краля, така и за цялата страна. Диас, който проявява голям интерес към подозренията, че кралят е омагьосан и че това обяснява неговата импотентност, се свързва със своя приятел Антонио де Аргуельес, известен с успешното изгонване на демони, вселили се в душите и тормозили няколко монахини от манастира на Кангас в Астуриас по времето, когато той е капелан в него. С помощта на великия инквизитор Томас де Рокаберти, но без разрешението на местния епископ Томас Релус, Диас се обръща за помощ към Аргуельес, като го моли да открие какви демонични сили са омагьосали краля, за което вече се носят слухове. Аргуельес откликва на молбата. Неговите съвети се съдържат в едно шифровано писмо, в което великият инквизитор е наречен amo 144 144 „Господарят“. — Б.пр. , а Диас — amigo 145 145 „Приятелят“. — Б.пр. . На 14 март 1698 г. Станхоуп пише на графа на Портланд в Париж, като намеква, че се носят слухове за омагьосването на крал Карлос:

„Кралят е толкова слаб физически, че едва има сили да вдигне глава, за да се храни; той е изпаднал в толкова дълбока меланхолия, че нито палячовците, нито джуджетата, нито куклените представления… не са в състояние дори за малко да го извадят от състоянието, което го кара да си въобразява, че всяко нещо, което се каже или направи, е дяволско попълзновение спрямо него. Поради това прекарва времето си със своя изповедник и двама братя монаси, които дори спят в стаята му през нощта.“

На 11 юни същият посланик пише, че „кралят не е в състояние да говори с някого по каквато и да било служебна работа“; освен това съобщава, че Карлос е в твърде обтегнати отношения с кралицата и според него той е убеден, че тя наистина подготвя убийството му. (Mahon, Spain under Charles II, pp. 126, 134)

Една седмица по-късно, на 18 юни 1698 г., на отец Аргуельес му нареждат да напише на къс хартия имената на краля и на кралицата, който трябва да носи скрит на гърдите си по време на изгонване на демоните от засегнатите монахини. Ако му се отдаде възможност, той трябва да попита Сатаната кое от двете лица, чиито имена са написани на хартията, е омагьосано. Дяволът се оказва сговорчив и така се установява, че кралят наистина е омагьосан „и поради това неговите полови органи са увредени, а освен това той е неспособен да управлява кралството“.

Магията била направена на краля, когато бил на четиринадесетгодишна възраст, на лунна светлина — защото магиите действат особено силно при пълнолуние — и той я погълнал заедно с някаква напитка. Отец Аргуельес уведомява началника си за своите открития, препоръчвайки следното. Кралят да се храни по-бавно и да дъвче по-старателно, освен това всичко, което яде и пие, да бъде освещавано предварително, а и всеки ден да изпива по четвърт литър зехтин — препоръка, която наистина звучи разумно и днес. Изповедникът и великият инквизитор не спират дотук и продължават усилията си за разкриване докрай на източника на омагьосването — вещицата Касилда, която се оказва, че е приготвила магическото средство. Но Аргуельес затъва все повече в проблеми, които не е в състояние да реши. Затова отговаря на своите кореспонденти, че споменатите монахини вече изпадат в голямо затруднение, а дяволът — неслучайно, носещ името Велзевул — е споделил с него, че много от това, което му е казал, е било чиста лъжа. Старателният отец препоръчал внимателно да се следи спазването на вече посочените лечебни методи и средства — тоест да се сменят завивките, мебелите и дрехите на краля и да бъдат уволнени всички негови лекари — все съвети, които поне не биха му навредили. Не би било зле кралят да смени и мястото на постоянното си пребиваване, добавя Аргуельес. Веднага са назначени нови кралски лекари, а Карлос отива в светилището на Сан Диего в Алкала.

През лятото на 1698 г. английският посланик Станхоуп, който постоянно коментира здравословното състояние на испанския крал, потвърждава слуха, че Карлос ще умре в най-скоро време. Вестниците — пише той на 25 юни на сина си Джеймс — се опитват да създадат впечатлението, че кралят е в идеално здраве, но това е с цел да бъде заблудено общественото мнение.

„Вярно е, че кралят излиза всеки ден от двореца, но haeret lateri lethalis arundo 146 146 „Здраво се държи за тоягата на смъртта“. — Б.пр. ; глезените и коленете му са добре, очите му са изпъкнали, клепачите — аленочервени, а останалата част от лицето му е зеленикавожълта на цвят. Езикът му едва се движи… Поради това речта му е толкова неясна, че и тези, които са в непосредствена близост до него, понякога не могат да го разбират, а той пък се сърди и пита всички ли са оглушали.“ (Mahon, Spain under Charles II, p. 135)