Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

В последна сметка оказалият се в центъра на вниманието почти на хиляда и петстотинте делегати на XX конгрес Хрушчов редом до призрака на преселилия се в небитието „вожд“ едва ли е предполагал, че сцената в Двореца на съветите скоро ще се разшири в световен мащаб. И на тази арена ще се развихри дълга борба (тя и сега още не е завършена) между различните концепции за социализма. От една страна, ортодоксалната, жестоката, бюрократичната, силовата, безкомпромисната, еднопосочната концепция, готова да оправдае дори престъплението в името на победата на идеята. От друга демократичната, хуманната, многопосочната концепция, изхождаща от принципа, че възвишената идея може да се опира само на чисти, човешки методи и средства — концепция, в чиято основа са залегнали историческите компромиси и съвместното съществуване на различни системи и идеологии. Разбира се, у Хрушчов още не са формирани концептуалните възгледи, които днес възприемаме. Но ако не ограничаваме новото мислене в рамките на съвременното осмисляне на страшните реалности на ядрения свят, а разбираме под ново мислене и принципно ново „прочитане“ на великите идеи на хуманизма, то трябва да се изтъкне, че Хрушчов открехна вратата на социалистическия свят за проникване през нея на ония духовни ценности, които и сега се смятат от някои за ерес. Хрушчов смъкна от тирана мантията му на непогрешимост, тиранин, у когото се бяха фокусирали като в криво огледало най-сложните противоречия на епохата. Сталин се оказа ненадминат майстор в свързването на възвишената идея с чудовищен абсурд.

Днес можем да кажем, че при цялата незавършеност на започнатото XX конгрес на партията ни даде допълнителни възможности не само за осъзнаване на епохата, но и за по-задълбочено разбиране на политическия портрет на Сталин. Ще се върна още веднъж при Николай Бердяев, който може би по-задълбочено от мнозина други е успял да проникне в тайните, които крие философията на историята. Именно тази философия ни позволява през призмата на вечно пулсиращото битие да намерим отговор на много загадки, свързани с една или друга историческа личност, или поне да се надяваме, че ще ги разгадаем. „Всеки човек — пише Бердяев, — е по вътрешната си същност някакъв необятен свят, микрокосмос, в който се отразява и пребивава целият реален свят и всички велики исторически епохи.“ 226

Всеки изследовател, преодолявайки пластовете на времето и опитвайки се да разбере онова, което безвъзвратно си е отишло, има заедно с това и шанса да види „отпечатъци“, понякога много бледи, понякога съвсем очебийни, от мисълта, волята и страстите на човека, чийто портрет иска да създаде. В това отношение му помагат „разкопките“ на останки от миналото, заглъхналото, страшното. Останките от сталинизма се нуждаят от продължително осмисляне. Понякога освен до анализ на конкретни факти бях принуден да прибягвам и до методите на философията, която ни предлага историята и която в този случай се превръща в пророчество, обърнато назад. Само когато осъзнаят миналото, хората ще могат да правят пророчества, насочени към идното.

В началото на 1945 г., когато изходът от войната е вече ясен, по време на един от вечерните доклади Берия слага мълчаливо пред Сталин лист хартия, изписан с четлив и красив почерк. А до него — същия текст, препечатан на пишеща машина в Народния комисариат на вътрешните работи. Сталин знае, че на него не му докладват „дреболии“. „Вождът“ поглежда изпитателно Берия и прочита написаното:

„Дълбокоуважаеми Йосиф Висарионович,

Ние, внуците на писателя Лев Николаевич Толстой, Иля Илич и Владимир Илич Толстоеви със семействата си, освободени от немска окупация от войските на Червената армия на югославска територия, където живяхме 23 години като емигранти, молим да ни разрешите да се върнем в родината си, за да вземем участие във войната.

С пълно съзнание за погрешността и престъпността на емигрирането ни молим да ни се даде право и възможност да се включим в гигантската борба, която води нашият народ под водачеството на съветската власт за щастието на родината ни. Помагайки на Червената армия в бойната й дейност в района на местожителството ни, ние вече сме се слели в сърцата си с нея и сега искаме само да отдадем силите и живота си на нашата страна.

Надяваме се, че Вие, като човек, ще почувствате и разберете цялата естественост и искреност на стремежа ни и няма да ни откажете.