Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Във военните архиви са запазени голям брой донесения в Политическото управление на армията, свидетелстващи, че кървавият терор в периода 1937–1938 г. е предизвикал не само сляпо, механично одобрение, но и объркване, потиснатост, а понякога и протест. Ще ви запозная с извадки от политическите донесения на корпусния комисар Говорухин, дивизионния комисар Волков и бригадния комисар Круглов (в донесенията, както често е ставало тогава, другите им имена не се посочват):

— Лейтенантът от 101-ви артилерийски полк безпартийният Шкробат: „Не мога да вярвам на Сталин, че Якир и Тухачевски са врагове на народа.“

— Червеноармеецът Зубров: „При Николай не достигаха бесилките, а сега не достигат патроните. Но не могат всички да разстрелят.“

Преподавателят от артилерийската школа Трушински: „Не е ли и Сталин троцкист?“

— Командирът на кораб Кирилов: „Не вярвам, че Бухарин и другите са врагове на народа и социализма. Просто са искали да бъде сменено ръководството на партията.“ 230

В донесенията има много такива факти. В повечето случаи веднага се съобщава: еди-кой си „е предаден на органите на НКВД за следствие“. Всяко недоумение или слаб протест незабавно се сподавят.

И аз си спомням, че на село, вече след войната, някъде в края на 40-те години, съседът ни Прокоп Мочалов шушнеше на чичо ми:

„Сталин съсипа колхозите… Виж само какво става, дотам докара селото, че толкова години вече хляб ядем само на празник. Всичко взимат, за нас данъците и нищо друго… Че какъв е тоя социализъм?“

Тогава и представа нямахме, че хората могат и трябва да живеят по-добре. Защото друг живот — без гладуване, без вечен недоимък, ограничения и мобилизации — ние не познавахме. Всеобщата беднотия, ограниченият от тесни рамки и строги правила живот станаха норма. Можеха да съдят Сталин само ония, които имаха с какво да сравнят сегашния си живот. На мене са ми документално известни и други случаи на открити и по езоповски изречени антисталински изказвания на мнозина работници, селяни, инженери, писатели, учени, чието съзнание не е било напълно замътено, а съвестта им — деформирана. Тази тема за социалния и духовния протест — пасивен, а понякога и яростен — не е изучена още както трябва.

Присъдата на историята ще произнесе преди всичко народът, вървял три десетилетия след човека, който потъпка жестоко великата Идея. В хода на „съдебното дирене“ все по-силно ще се изменя политическият лик на Сталин. Възможно е да не съм успял да направя пълен портрет на този тиранин. Може би опитът ми е стигнал само до създаването на една от скиците, която ще подпомогне други да нарисуват този портрет. Но още днес е ясно, че да се говори и пише за Сталин означава човек да се вглежда, да се взира в епоха, върху чиято табела диктаторът е оставил дълбока и кървава диря. Едва ли тази задача може да бъде решена само с една книга. Но въз основа на анализа на хиляди документи, на Сталиновата кореспонденция, на решенията и указанията на диктатора, на спомените на негови съратници и на хората, общували с него, смятам, че имам правото да нанеса още няколко довършителни „щрихи“ върху този портрет. А за тази цел ще се помъча да отговоря на няколко въпроса, чийто анализ, искам да се надявам, ще помогне на нас и на нашите потомци да произнесем своята историческа присъда над Сталин и сталинизма.

Бил ли е Сталин революционер? Бил е. Но какъв и докога? Годините на нелегалност, заточенията, затворите, времената на революцията и гражданската война, влиянието на истинския вожд на революцията Ленин формират у този човек черти, присъщи тогава на мнозина: вяра в правотата на идеите, проповядвани от марксизма; убеденост, че действителността може да се преобразува в съответствие с възгледите; склонност към дребнобуржоазен радикализъм; абсолютна привързаност към класовите критерии, нихилистично отношение към демократичните и общочовешките ценности. Поради незабележимото си участие в Октомврийската революция Сталин не дава богат материал на историците. Играе в нея ролята на статист, макар да е зачислен към ръководството й. Но има свидетелства, неизвестни по-рано, че е бил способен понякогаи на самостоятелни решения, които не са убегнали от окото на Ленин. Така например, на заседанието на Съвета на народните комисари на 28 ноември 1917 г., председателствано от Ленин (присъстват Троцки, Стучка, Петровски, Менжински, Глебов, Красиков, Сталин, Бонч-Бруевич и някои други), между многото въпроси се обсъжда и следният (нека по-добре да цитирам извадка от протокола):