Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

В това няма нищо случайно. Сталин е умрял, но системата е останала. Идват нови хора, използващи механизмите на тази система. Ония две паметни исторически атаки, които Хрушчов осъществява със смелостта на романтичен реформатор, дават възможност да се пробият широки отвори в корпуса на сталинизма. Но наследниците му без много шум запушват тези отвори с политически, идеологически и социални „капаци“. Книгите, които успяват да напишат по време на „размразяването“ Солженицин и някои други писатели и историци, се оказват вече „неподходящи за момента“. Официалните изследвания през този период, посветени на 20-те, 30-те, 40-те, пък и 50-те години, могат да бъдат наречени без големи преувеличения „криви огледала“.

Но докладът на Хрушчов си свърши работата. В комунистическите партии започва дълъг и труден процес на мъчителна преоценка на собствената им история, на ценностите, програмите и възгледите. Но това е друга, специална тема. Отношението на някои партии се изгражда на принципа главното е не изясняването на истината, а кой я изяснява. И тъй като, според постановлението на ЦК на КПСС, „в буржоазния печат е подета широка клеветническа антисъветска кампания, за която като повод реакционните кръгове се опитват да използват някои факти, свързани с осъждането на култа към личността на Сталин от Комунистическата партия на Съветския съюз“, реакцията на мнозина от „правоверно“ мислещите ръководители на партии е адекватна на тази констатация. В други случаи, както например в Италианската комунистическа партия, ръководството и особено Палмиро Толиати не се задоволяват с ограниченото обяснение на сталинизма като феномен, а анализират самостоятелно същността на въпроса. Във Френската комунистическа партия подхождат по-предпазливо към оценката в дълбочина на сталинизма, на генезиса му и на последиците от него.

Отначало Китайската комунистическа партия се солидаризира с изводите в доклада на Хрушчов, а после в обстановката на засилващи се междупартийни разногласия преминава от поддръжка към осъждане на историческата акция, предприета от XX конгрес. В концентрирана форма отношението й към Сталин е изразено, струва ми се, в съвместната статия на двата партийни китайски органа „Жънминжъбао“ и „Хунци“. В публикуваната на 13 септември 1963 г. статия се казва: „На XX конгрес на КПСС другарят Хрушчов напълно и безогледно отричаше Сталин. По такъв принципен въпрос, имащ отношение към цялото международно комунистическо движение, като: въпроса за Сталин, той не се консултира предварително с братските партии, а след XX конгрес, поставяйки ги пред свършен факт, започна да им натрапва решението на конгреса.“ По-нататък в статията се правят такива изводи: „Всички заслуги и грешки на Сталин са обективно съществуваща историческа реалност. Ако съпоставим заслугите и грешките на Сталин, заслугите му са повече от грешките. Главно място в дейността на Сталин заемат правилните му решения, а грешките му са нещо второстепенно. Всеки честен, уважаващ историята комунист, обобщавайки резултатите от теоретичната и практическата дейност на Сталин като цяло, вижда преди всичко тази негова главна страна. Затова, разбирайки правилно, критикувайки и преодолявайки грешките на Сталин, е необходимо да защищаваме главната страна на живота и дейността му, да защищаваме марксизма-ленинизма, отстояван и развит от него.“ 224Това е консервативна позиция, но аргументирана. Имаше реакция и от друг вид.

През 1979 г. във връзка с навършването на 100 години от рождението на Сталин Енвер Ходжа публикува в Тирана книгата „Със Сталин“, в която описва подробно петте си срещи с „вожда на народите“. В нея няма аргументи защо албанското ръководство не приема решенията на XX конгрес на КПСС, но има яростно, емоционално отхвърляне на самата идея да бъде осъдена вождовщината. „Никита Хрушчов и неговите съучастници — пише Ходжа — в «секретния» си доклад, с който излязоха пред своя XX конгрес, опръскаха с мръсотии Йосиф Висарионович Сталин и усърдно се погрижиха да го унижат по най-отвратителен начин, с най-цинични троцкистки методи.“ 225

Всъщност всяка комунистическа партия „преваряваше“ по свое разбиране доклада на Хрушчов пред XX конгрес. Разтърсване, объркване, но и съживяване на теоретичната мисъл, преосмисляне на опита от миналото, както и ренегатство, придружено от стремеж към обновяване, към нови форми на политическа и социална дейност — цялото това противоречиво до най-голяма степен отражение на извършеното в Москва на XX конгрес става реалност. Мисля, че дори и Хрушчов надали е предполагал колко противоречиви ще бъдат последиците от неговия пробив.