Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Но не тези идеи са главните в доклада на Хрушчов. Изказването му е насочено към осъждане на Сталиновите беззакония. „Ясно е — подчертава Хрушчов, — че тук са проявени от страна на Сталин в много случаи нетърпимост, грубост, злоупотреба с властта. Вместо да доказва политическата си правота и да мобилизира масите, той често вървеше по линията на репресиите и физическото унищожаване не само на действителните врагове, но и на хора, които не са извършили престъпление против партията и съветската власт.“

Залата се вцепенява, когато Хрушчов разказва подробно как са били фабрикувани „делата“, що за хора са били така наречените „врагове на народа“. Той правдиво отбелязва, че Сталиновата концепция за „враг на народа“ е дала възможност да се прилагат най-жестоки репресии против всеки, който не се е съгласявал с него по какъвто и да е въпрос; против такива, които са били само заподозрени в намерения да извършат враждебни действия, а също и против онези, които са имали лоша репутация. Слушайки тези страшни откровения, седящите в залата виждат как познатата им до болка фигура с маршалски мундир се превръща постепенно в образ на палач на собствения си народ, чиито ръце са изцапани с кръв.

За три-четири часа, колкото продължава докладът, Хрушчов като че ли прави невъзможното. Преди всичко докладчикът развенчава Сталин като вожд. И набляга особено върху това, че Сталин е бил некомпетентен ръководител: „познаваше страната и селското стопанство само от кинопрегледите“, а по времена войната „разработваше операциите по глобуса“, изобщо не се е съобразявал с „мненията на партийните работници“. Първият секретар, който добре познава селското стопанство, нанася на появилия се на сцената призрак най-унищожителните си удари именно в тази област. Хрушчов съобщава на делегатите, че в последните години Сталин бил обзет от мисълта да повиши данъците в селското стопанство на 40 милиарда рубли. Такава е била фантастичната идея на човека, който се беше откъснал от действителността. Разкривайки некомпетентността на „вожда“ и умозрителността на решенията му, Хрушчов смъква по този начин от Сталин тогата му на непогрешимост и мъдрост, с която тъй дълго и старателно се е перчел.

По-нататък Хрушчов привежда доказателства, че Сталин е бил палач, садист, човек, лишен от всякакви елементарни нравствени качества. Когато говори за съдбата на Косиор, Чубар, Постишев, Косарьов, Ейхе и други известни болшевики, докладчикът подчертава, че Сталин „сам беше главен прокурор във всички тези дела. Сталин не само се съгласяваше с всички тези арести, но самият той по собствена инициатива даваше разпореждания за арест“. А изтръгването на „признания“ — главният аргумент за виновност — е било въпрос на техника. И следователите изтръгваха тези „признания“. Но как може да се чуят признания за престъпления от човек, който никога не ги е извършил? Само по един начин — с прилагане на физически методи на въздействие, с изтезания, с лишаване от съзнание, с лишаване от разсъдък, с лишаване от човешко достойнство. Така се изтръгваха мними признания. Съобщавайки голям брой конкретни факти, свързани със съдбата на Киров, Постишев, Рудзутак, Вознесенски, Кузнецов, Родионов, Попков, Розенблум, жертвите на „мингрелското дело“ и на други, Хрушчов успява да създаде нов образ на „вожда“ — кръвожаден и безмилостен диктатор и тиранин.

И накрая „секретният“ доклад на Първия секретар подлага на силно съмнение стила и метода на Сталиновото ръководство. Хрушчов специално подчертава, че липсата на колективно ръководство в партията е пряка последица от злоупотребите с личната власт. Например „през всичките години на Великата отечествена война фактически не беше проведен нито един пленум на Централния комитет 220. Вярно е, че беше направен опит за свикване на пленум на ЦК през октомври 1941 г., когато бяха специално извикани в Москва членове на ЦК от цялата страна. Два дни те чакаха откриването на пленума, но си останаха с чакането. Сталин дори не поиска да се срещне и да поговори с членовете на Централния комитет“. От край до край в доклада си Хрушчов прокарва мисълта, че Сталин, злоупотребявайки постоянно с неограничената си власт, е действал при това от името на Централния комитет, без да иска мнението не само на членовете на ЦК, но дори и на членовете на Политбюро. Често пъти дори не ги еинформирал за взети самолично от него решения, засягащи извънредно важни партийни и държавни въпроси. Един от примерите за пагубното въздействие на единовластието е конфликтът с Югославия. Хрушчов направо заявява, че в тази история Сталин е играл „срамна роля“.