Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

В крайна сметка с доклада си Хрушчов постига няколко цели: разобличава илюзорното величие на „вожда“, който не е имал нито нужната компетентност, нито мъдрост, нито прозорливост. Докладчикът недвусмислено констатира, че главната отговорност за злодеянията, престъпленията и терора носи Сталин. Освен това Хрушчов осъжда решително единовластието на „вожда“, станало източник на много нещастия за партията и народа. Всичко това е равно на експлозия в общественото съзнание, най-смелото и неочаквано настъпление срещу цезаризма, беззаконието и тоталитаризма.

Но Хрушчов беше и си остана син на своето време. Личният му принос в решителното разобличаване на култа към личността е неоспорим. Само това е достатъчно, за да влезе неговото име завинаги в нашата история. Но подготвеният от доскорошния Сталинов придворен теоретик доклад не е задълбочен, плъзга се по повърхността на фактите и явленията, почти не се докосва до генезиса на сталинизма, до причините за деформирането на социализма, нещо повече — такива деформации дори не се признават. Не се отричат напълно Сталиновите „заслуги“: „Безспорно Сталин има в миналото големи заслуги пред партията, работническата класа и международното работническо движение… При което той беше убеден, че това е необходимо, за да бъдат защитени интересите на трудещите се от интригите на враговете и нападките от страна на капиталистическия лагер.“ Сталин е жестоко критикуван, но получава същевременно и индулгенции пред историята.

Хрушчов се е надявал, че обсъждането на въпроса за култа към личността и последиците от него в партиен кръг ще бъде достатъчно, за да се ликвидират Сталиновите извращения. Всъщност за това докладчикът заявява откровено и на конгреса: „Този въпрос ние не можем да изнесем извън партията, а още по-малко в печата. Именно затова го докладваме на закрито заседание на конгреса. Трябва да си знаем мярката, да не даваме храна на враговете, да не разголваме пред тях гнойниците си. Аз мисля, че делегатите на конгреса правилно ще разберат и оценят всички тези наши стъпки.“

Извършилият решителен пробив реформатор не може да разбере, че „секретното мислене“ е именно онова сталинско мислене, което е наследил от призрака. „Да си знаем мярката“ за Хрушчов означава тези еретични възгледи да не се споделят с народа, а още по-малко със световната общественост. Човекът, който само преди шест години е излязъл с известната си статия „Сталинската дружба между народите е залог за непобедимостта на нашата родина“ не може, разбира се, да се освободи изведнъж от всичко онова, което е зряло, расло и формирало се у него десетилетия наред. Хрушчов, който, докато „вождът“ е бил жив, не му е възразил нито веднъж, не е забравил, разбира се, че постъпките му, както и постъпките на другите Сталинови съратници са зависели изцяло от диктатора. Те са свикнали да изпълняват, а не да разсъждават. Хрушчов помни, че много пъти не е можел сам да реши второстепенни стопански въпроси, без да се обърне лично към Сталин. А това не е било безопасно: можело е да последва груб отказ или някаква подигравателна реплика. Но налагало се е…

„До ЦК на ВКП(б)

за другаря Сталин

Молим материалното осигуряване на изтребителните батальони, действащи против оуновците 221, да бъде поето от държавата. С молба за:

кечета за кончове на ботуши — 104 300 дцм

юфт за бомбета на ботуши — 774 дцм

гьон — 20 380 дцм

… … … … … … … … … … … … … … …

американ за долни дрехи — 196 000 м

конци — 525 макари

Не е трудно да си представи човек, че щом „вождът“ се пита за кончове, то съратниците му не са могли сами да решават никакъв политически въпрос. Хрушчов нанася на сталинизма първия мощен удар, но не може да се отърси от всички негови срамни атрибути.

Цялата непоследователност, половинчатост и недоизказаност на Хрушчов намират отражение в Постановлението на ЦК на КПСС „Относно преодоляването на култа към личността и последиците от него“, прието на 30 юни 1956 г. 223В този документ, който няма голяма прилика с доклада на Хрушчов, макар и да е направен опит да се разкрият причините за култа към личността на Сталин, не по-малко силно е изразено желанието за компромис със сталинистите. В постановлението се отбелязва, че „сериозните грешки“ били допуснати само „в последния период от живота на Сталин“. Обяснявайки „обективните условия“ за формиране на антиленинския феномен, постановлението използва до голяма степен аргументите на самия Сталин. „След смъртта на Ленин в партията се активизираха враждебни течения — троцкисти, десни опортюнисти, буржоазни националисти, — заели позиции на отказване от Лениновата теория за възможността социализмът да победи в една отделна страна, което на практика би довело до реставриране на капитализма в СССР. Партията поде безпощадна борба против тези врагове на ленинизма.“ По-нататък се казва: „наложи се да се премине към някои ограничения на демокрацията, оправдани от логиката на борбата на нашия народ за социализъм в условията на капиталистическото обкръжение“. Но всичко това не толкова обяснява, колкото оправдава култовските извращения. Хрушчов отново лансира идеята за „ленинското ядро“, което уж било повело веднага след смъртта на Сталин решителна борба с култа към личността и последиците от него. Но ние добре знаем, че това далеч не е било така.