Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Социализмът и диктатурата на една личност са несъвместими. А Сталин ги сля. Дори само този факт дава вече материал за присъдата на историята; диктаторът е антисвобода за милиони и свобода само за деспота. Нужно е да се спомене, че противниците на Сталин и на сталинизма са видели това и са го казали по-рано от болшевиките. Още през 1932 г. в Париж е издадена брошурата на Александров „Диктатор ли е Сталин?“, в която се прави опит да се отговори на въпроса за същината на сталинизма и характера на държавната власт, осъществявана от деспота Сталин. Сталин, пише авторът, „не заграби властта, а короната — лидерството — му поднесе създаденият от него железен, предан му апарат начело с група видни нови вождове на партията, съгласни с него във всичко“ 237. Партията не може да отхвърли от себе си отговорността за миналото, свързано със Сталин. Догматизмът и бюрокрацията дадоха облик не само на държавата и обществото, но и на техните институции.

Сталин винаги е вярвал в силата на държавната машина и се е взирал с подозрение в най-малките прояви на обществена самостоятелност. Всеки опит за създаване на най-безобидна самодейна обществена организация, която не е предвидена в инструкциите на апарата, се оценява от него като враждебен акт. Сталин успява да слее единовластието със социализма; Само че с това социализмът се превърна в абсолютизъм.

Бил ли е Сталин болшевишки партиен лидер? И този въпрос поставя не авторът, а времето. Бих отговорил така: Сталин не можеше да бъде лидер на болшевишката партия. За това направо заявява и Ленин в писмото си за преместване на генералния секретар на друга работа. Конгресът на партията не вниква в предупреждението на вожда и проявява безгрижие. Но за себе си Сталин прави важни изводи. И ето го главния от тях — генералният секретар започва да прави изменения в самата партия и в действителност към края на 20-те години тя вече е партия, отличаваща се много от ленинската. Сталин става лидер на другапартия. В какво се изразяват тези изменения? Преди всичко в състава на партията. Ако анализираме задълбочено историята на партията, ще я видим като история на борбата между различни групи, както тогава са били наричани, „фракции“, „уклони“, „опозиции“. Смятам, че другомислието и тогава, и по-късно излишно се е драматизирало. Борбата за единство е в значителна степен борба за единомислие. Затова в партията са били нужни чиновници по дух, подредени вертикално функционери. Липсата на възможност за свободноизказване на мнение и едновременно готовността за включване в борбата за изпълнение на взетото решение поставят революционната партия пред опасността от израждане. Възниква номенклатурата, Централният комитет придобива абсолютни права при решаване на въпросите (често така се прикрива волята на Сталин); демократичният централизъм се изражда в бюрократичен централизъм. След тези „промени“ партията наистина се превръща в монолитна. Но какво означава това? Огромна социална и политическа тежест, от една страна, и минимален творчески потенциал, от друга. В писмата си до Молотов през март 1922 г. Ленин изразява безпокойството си във връзка с разрастването на партията, настоява за строг подбор при приемането в партията: „Ако в нашата партия членуват 300–400 хиляди души, то и този брой е прекалено голям, защото всички данни категорично показват, че сегашните членове на партията не са достатъчно подготвени.“ 238

Но с усърдието на Сталин и Зиновиев условията за приемане в партията още повече се облекчават, тя стремглаво нараства и както докладва генералният секретар на XIV конгрес през 1925 г., числеността й е надхвърлила един милион. 239Вече към 1928 г. две трети от членовете на партията са влезли в нея след 1921 г., в периода на неп-а, а комунистите с дореволюционен: стаж са намалели до малко повече от един процент. Революционният авангард се е разтопил.

Много хора идват в партията без нужната политическа закалка, с ниска култура и образование, видели в партийността начин да подобрят социалното си положение. Едновременно е ограничено приемането на „спецове“ — инженери, учители и военни. Компетентността на кадрите, социалната и политическата им зрелост значително спадат. У новите членове на партията особено се цени готовността им да изпълняват „директивите“ на Центъра, да одобряват „постановките“ на Централния комитет и на неговия генерален секретар. За пет-шест години след смъртта на Ленин партията се изменя по състав съществено, става, значително по-послушна, започва да придобива черти на огромен специфичен апарат, приличащ, както вече отбелязах, на идеологически орден. Сталин още по-бързо се приближава до лидерството на тази силно променена партия.