Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Освен това около началото на 30-те години значителна част от ръководното звено на партията, по израза на Сталин и с негова помощ, „пада от талигата“. Новият партиен лидер не е можел да стане (за това ние някак малко говорим) единодържец, цезар, диктатор в държавата и в партията без дълбоките изменения в състава, структурата и функциите на партийните органи и организации. И той успява да ги осъществи. Когато последните представители на „Лениновата гвардия“ започват най-сетне да се безпокоят и да се поокопитват, всичко било свършено. Практически на всички постове са се настанили лични протежета на генералния секретар. Ето защо на въпроса „Бил ли е Сталин болшевишки партиен лидер?“ ще отговаря еднозначно: той е бил вожд на сталинизираната партия, изхвърлила от Лениновия арсенал много от оръжията на Ленин. Останали са централизмът, но без демокрацията, дисциплината, но без творчеството, появили са се нетърпимост към другомислието и недопустимост по отношение на свободното изразяване на мненията.

Още в средата на 20-те години централният партиен апарат контролира напълно назначаването на партийците на най-различни длъжности. Тази сфера на дейност Сталин държи под специален контрол. Така например през 40-те години Маленков, който завежда кадрите и предрешава издигането, назначаването и преместването на партийните функционери, докладва редовно на „вожда“ за измененията в средния и в най-горния пласт на „Сталиновата гвардия“. Запознаването с фонда на Маленков, с неговата кореспонденция и с докладите му до Сталин показва, че по този канал непрекъснато са текли материали за „циментирането“ на огромната бюрократична система, синтезирала в едно цяло партията, държавните органи, съветите, органите на сигурността и други организации. Във фонда на Маленков фигурират безкрайни списъци на „избраници“: Н. В. Щанко, И. Л. Мазурин, П. И. Панфилов, А. И. Иванов, В. А. Парфьонов, И. И. Олюнин, Л. С. Буянов, Н. М. Иванов и много други. 240Отсега нататък тия хора ще живеят под щастлива звезда и ще дължат издигането си на „вожда“.

Сталин успява да стане „вожд“ на партията, защото е успял да създаде общество с едно измерение. Нашите недоброжелатели отдавна забелязват това. Така например един емигрант на име Р. Н. Куденхове-Калерги в брошурата си „Болшевизмът и Европа“ отбелязва през 1932 г., че Сталин е създал свой ред: „Там господства една воля, един светоглед, една партия, една система. Целият Съветски съюз е една-единствена плантация, цялото население — една-единствена работническа армия.“ 241Написано е със злоба, така говорят обикновено победените; но забелязаната едноизмерност на обществото, която в ония години изглежда като олицетворение на сила, по-късно започва да ерозира. Произнасяйки присъдата си, историята потвърждава днес това. Многообразието и плурализмът повече помагат на социалното, интелектуалното и нравственото творчество, отколкото умърлушеното и студено еднообразие, което тъй много обичаше Сталин.

Той никога не е бил пророк, макар да е вярвал в утопии. Гледал е само право пред себе си като през амбразура на бункер. Една от тайните на триумфа му (както и на трагедията на народа) се състои в това, че успява да замени постепенно кохортата на революционерите с армия от чиновници. Погрешно е да се мисли, че само Сталин е създавал бюрокрация. Бюрокрацията и Сталин са били нужни един на друг. Тоталната бюрокрация не би могла да процъфтява без такъв лидер, какъвто беше Сталин. Той разбира едностранчиво и миналото, иначе би му станала ясна още една тайна на възвисяването му. Всяка революция ражда контрареволюция. Силна или слаба, Октомврийската революция също ражда контрареволюционната реакция. За усмиряването й е необходима втора революционна вълна. Тя се движи бавно и издига на гребена си много нови личности. Над всички тях е издигнат Сталин. Генералният секретар успява да се задържи на гребена, изтласквайки едновременно към бездната един след друг потенциалните си съперници. И когато накрая настъпва революционният отлив, на брега се оказва пак най-високо Сталин, обкръжен от бюрократи, загнездили се здраво в ключовите възли на създаващата се Система. Както отбелязва Троцки, „оловният задник на бюрокрацията натежа повече от главата на революцията“ 242. От тоя момент нататък на строителството на социализма започва да се гледа не като на социална, а като на административна задача.

Ще привлека още веднъж вниманието на читателя към чертите на Сталин като революционер, държавник и партиен лидер. Досега се опитвах да изясня качествата на този човек като теоретик, пълководец и дипломат. В съвкупността си всички те помагат, доколкото се надявам, да се нахвърли, макар и скицирано, един портрет на личността, около която споровете не утихват. Спорове, придружени от яростно осъждане, мъчително недоумение и опити да се спасят поне отломки от величието на поваления кумир. Ще дойде време и в съответствие с присъдата на историята политическият портрет на този човек ще бъде нарисуван с общи усилия.