Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Струва си да си припомним още един епизод от този пленум. Зиновиев и Каменев правят неочакван ход. За поста народен комисар по военните въпроси и председател на Революционния военен съвет Каменев предлага вместо Троцки… Сталин. Това може да се тълкува различно. Не е изключено Зиновиев и Каменев, усещайки, че влиянието на Сталин расте, без да се поддава на контрол, да са решили да го преместят на друго почетно и отговорно място, което би им позволило да го отстранят на предстоящия конгрес от поста генерален секретар, като „повдигнат“ отново въпроса за Лениновото „Писмо до конгреса“. С тази си крачка политическият тандем сигурно е искал да убие с един куршум два заека: да отстрани окончателно Троцки и да нанесе удар на Сталин. Но, уви, макар и Троцки да играе ролята на единия от „зайците“, Сталин не се съгласява да изиграе ролята на другия. Генералният секретар публично изразява учудването си и дори неудоволствието си от предложението на Каменев. Това се забелязва от доста членове на Централния комитет. С мнозинство на гласовете „инициативата“ на Каменев е отхвърлена.

Въпросът се решава без Троцки, „писал се“ болен. Този политик в най-решителните моменти от борбата прави крайно несполучливи ходове, улеснява задачата на Сталин „да бие враговете по части“. Общо взето, този пленум означава много за Сталин. Позициите на Троцки още повече се разклащат, пленумът отказва да поддържа Зиновиев и Каменев. В „играта на комбинации“ генералният секретар успява да направи онова, което не са могли да направят опонентите му: убива два заека. Казано направо, омаломощава и Троцки, и стария дует. Всъщност влиятелната тройка в лицето на Сталин, Зиновиев и Каменев се разпада. Сталин няма нужда вече от нея.

Страната върви към XIV конгрес на партията, който става важен показател при избора на пътищата за индустриализиране на народното стопанство. Но през декември 1925 г., когато се провежда конгресът, мъчно можело да се повярва, че онова, за което пишат вестниците, ще стане. Днепър все още лее спокойно водите си, необуздан от никаква язовирна стена; там, където ще се проточат релсите на Туркестано-Сибирската железница, пясъчните бури вдигат облаци от пясък; на мястото на бъдещия прочут Сталинградски тракторен завод царува пустош; никой не може и да помисли, че през петилетката край вековната рътлина към небето ще се извисят рудничарските пещи на Магнитка; кой може да предположи, че новаторите в ракетостроенето ще издърпат по-близо ерата на космическите полети — че в началото на 30-те години ще бъде пусната първата съветска ракета ГИРД-Х?

Обстановката постепенно се подобрява. Новата икономическа политика предоставя на болшевиките исторически шансове. Всъщност тя представлява първоначален модел на пазарен социализъм, способен да запази в новите условия двигателя на предприемчивостта. НЕП-ът помага да се вдигне бързо-бързо селското стопанство. Промишлеността се приближава към довоенното си равнище. Проницателните умове виждат в плана ГОЕЛРО не само пътя за електрифициране на страната, а и начина за издигане на националната икономика до висотите на новата политическа структура. Но това е само началото, свързано с преодоляването на много трудности.

Промишлените тръстове, които започват да действат въз основа на търговските принципи, сами определят цените. Появяват се изкривявания. Например за калъпче сапун, аршин басма или бидонче газ селянинът трябва да продаде 3–4 пъти повече жито, отколкото през 1913 г. Усилва се недоволството. Това е тревожен симптом. Надеждите за разширяване на концесиите не се оправдават: страната не успява да получи очакваните заеми от капиталистическите страни, а обемът на външната търговия не е дори на половината от довоенния си размер. В трудовите борси се тълпят милион и половина безработни. Всеки втори възрастен човек в страната още не знае да чете и да пише. Няма с какво да се купят стругове и машини. Няма нови големи строежи. Но хората, които следят вестниците, усещат, че страната е в навечерието на огромни промени. По всичко личи, че младата държава няма друг избор — за да оцелее в този сложен и опасен свят, нужно е ускорение, тласък. Как и за сметка на какво?

Ето на този фон протича XIV конгрес на партията. Най-изпъкващата фигура на конгреса вече е Сталин, преди всичко защото политическият доклад, изготвен от него като генерален секретар, заема основно място в работата на делегатите. Конгресът потвърждава решението на XIV партийна конференция относно възможността за пълно изграждане на социалистическото общество, В резолюцията се отбелязва, че „изобщо победата на социализма (не в смисъл на окончателна победа) е безусловно възможна в една отделна страна“. Конгресът провъзгласява преминаването към индустриализация за възлова задача на социалистическото преустройство на обществото. Делегатите разбират, че този курс изисква свръхнапрежение и жертви. Възниква въпросът за темповете, но за това мнозина, включително и ръководителите, не са съвсем наясно.