Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Важно е обсъждането на въпроса за революционната законност. Докладчикът Солц, който навремето е бил на заточение в Туруханския край заедно със Сталин, отбелязва, че след победата на революцията „ние по-остро чувствахме потребността от подобряване на нашето стопанство, отколкото от въвеждането на революционната законност“. Сега обаче, твърди по-нататък проницателно Солц, „трябва членовете на партията, трябва тия, които осъществяват съветската власт, да разберат, че нашите закони във всичките свои проявления също заякчават и укрепват строителството, което искаме да осъществим и затвърдим, а нарушаването на нашите закони разрушава това строителство“ 236 236 XIV конференция Российской коммунистической партии (большевиков). М.-Л., 1925, с. 248, 253. . Трябва само да съжаляваме, че след около десет години тези верни мисли, намерили място в постановлението на конференцията, ще бъдат напълно забравени.

Няколко дни след XIV партийна конференция Сталин изнася доклад пред партийния актив на Московската организация на РКП(б). В специален раздел на доклада, озаглавен „За съдбата на социализма в Съветския съюз“, генералният секретар още веднъж ядовито критикува Троцки, като изрежда много от трудовете му и осмива (за кой ли път!) неговата теория за „перманентната революция“. С голям патос и убеденост обяснява същината на пълната и окончателна победа на социализма в СССР. Но заедно с това се появяват и първите признаци за собствената му особена роля и особено място в партията. Така например той решава да обърне гръб на скромността и да цитира надълго и нашироко себе си. Излагайки (засега!) верни в основата си положения, Сталин постепенно подготвя партията да приеме, че само той има особени права над истината.

Сталин се опитва да изпробва собственото си разбиране за пътищата за преминаване към социализъм не само пред Централния комитет и в печата, но и с твърде редките си изказвания пред работниците. Неговият помощник Товстуха записва една такава реч, която генералният секретар произнася на 1 март 1927 г. в Сталинските работилници на Октомврийската железница.

Взирайки се в лицата на стотиците работници, които с любопитство оглеждат малко познатия им човек, Сталин бавно, размахвайки ръка в такт с думите си, разсъждава:

„Ние извършихме преход от селска към промишлена, индустриална страна, без да дирим помощ отвън. Как са изминали този път другите страни?

Англия е създавала своята промишленост чрез ограбване на колониите си цели 200 години. И дума не може да става, че и ние бихме могли да тръгнем по този път.

Германия е взела от победена Франция 5 милиарда. Но и този път — пътят на грабеж чрез победоносни войни — също не ни подхожда. Нашата политика е политика на мир.

Има и трети път, по който вървеше руското царско правителство. Това беше път на външни заеми и заробващи сделки за сметка на работниците и селяните. По този път ние не можем да тръгнем.

Ние имаме свой път — пътя на собствените натрупвания. Без грешки тук няма да минем, недостатъци ще имаме. Но сградата, която строим, е толкова грандиозна, че тези грешки, тези недостатъци в крайна сметка не са от голямо значение…“ 237 237 ЦПА ИМЛ, ф.558, оп.1, д.2816, л.3-5.

На другия ден „Рабочая Москва“ помества репортаж: „Картечен огън от аплодисменти. Човекът с войнишки дрехи, с лула в ръка, с износени ботуши спря до кулисите. «Да живее Сталин! Да живее ЦК на ВКП(б)!» Записки до Сталин. Сучейки черния си мустак, той прилежно чете записките. Шумното вълнение в залата престава и Сталин, генералният секретар на болшевишката партия, на чието име са наречени работилниците, започва своя разговор с работниците…“ Аз пък ще добавя — извънредно рядък. Той повече обича да се изказва на съвещания, в Кремъл, на пленумите на Централния комитет. По-късно Сталин прави още по-редки своите „явявания“ пред народа. Загадъчният, тайнственият вожд винаги дава повече храна за легенди.

Подготовката за XIV конгрес на партията преминава в обстановка на постигнати първи успехи в стопанското и културното строителство. През 1925 г. страната успява да догони, а по редица показатели и да надмине довоенното й равнище в областта на селското стопанство. Така например общият обем на селскостопанската продукция превишава 112% в сравнение с довоенното равнище. Това е твърде показателно. Като мост между града и селото новата икономическа политика започва да дава плодове. Промишленото производство, намиращо се повече от пет години в пълна разруха, надминава три четвърти от довоенното. Появяват се първите нови строежи, предимно електроцентрали. А нали уж най-големите чужди икономисти предричат, че довоенното равнище ще бъде достигнато най-рано след 15–20 години! Значителни резултати са постигнати и в борбата с неграмотността. Разширява се мрежата от училища, особено в националните републики. Големи крачки са направени в създаването на система за висшето образование в страната, издадени са редица важни постановления за ускоряване на културно-просветната и образователната работа в държавата. Руската академия на науките е преобразувана в общосъюзна. Още в онова време се появяват научни трудове със световно значение на В. И. Вернадски, Н. И. Вавилов, В. Р. Вилямс, Н. Д. Зелински, И. М. Губкин, М. Н. Покровски, А. Ф. Йофе, А. Е. Ферсман и на много други основатели на съветската наука. Успешно се осъществява преминаването на Червената армия към мирен живот, едновременно с това се извършва и военна реформа. Тя започва да се провежда особено бързо, след като през януари 1925 г. на пленум на ЦК Троцки е освободен от поста народен комисар по военните и морските въпроси и на този пост е назначен председателят на Революционния военен съвет на СССР М. В. Фрунзе.