Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Прехвърляйки в мислите си „бисерите“ на Зиновиев и Каменев, Сталин се усмихва: „И тия хора пишат за ленинизъм!“ За ленинизма ще напише той. И така ще го напише, че всички да схванат пълната противоположност между него и временните му спътници в разбирането на ленинизма. А сега-засега е нужно да бъде ударен Троцки. Сталин се готви особено усърдно за своето планирано изказване пред пленума на комунистическата фракция във ВЦСПС на 19 ноември 1924 г. Взима думата след доклада на Каменев, озаглавявайки речта си „Троцкизъм или ленинизъм?“.

Цялото си изказване генералният секретар посвещава на безпощадното критикуване на Троцки, като мимоходом защитава (сега-засега!) Каменев и Зиновиев. Сталин характеризира „октомврийския епизод“ на тези партийни деятели като случаен: уж, че „разногласията продължиха само няколко дни само защото имахме в лицето на Каменев и Зиновиев ленинци, болшевики“. Тук той си криви душата — не ги смята нито за ленинци, нито за болшевики. Просто те все още са му нужни в борбата с Троцки и за заздравяване на собственото си положение. Сталин хвърля в залата въпрос след въпрос: За какво ни бяха нужни новите литературни излияния на Троцки против партията?, Къде е смисълът, задачата на тези изказвания сега, когато партията не желае да дискутира, когато партията е затрупана от неотложни задачи, когато партията се нуждае от сплотеност в борбата й за възстановяване на стопанството, а не от нова борба по стари въпроси?, За какво му е потрябвало на Троцки да дърпа партията назад, към нови дискусии?

След тази дълга тирада Сталин обхожда с очи залата и с глух, равен глас си отговаря с пълна увереност: „А намерението“ му е според всички данни със своите литературни излияния да направи още един (още един!) опит да подготви условия за подмяна на ленинизма с троцкизъм. На Троцки му е „до смърт“ необходимо да развенчае партията, кадрите й, провели въстанието, за да премине от развенчаване на партията към развенчаване на ленинизма. 234 234 Сталин, И. В. Соч. Т.6, с.327.

В тия думи има известна истина. Говорейки за Ленин и ленинизма с хвалебствени епитети (от които те не се нуждаят), Троцки постепенно нееднократно подлага на съмнение някои Ленинови изводи за построяването на социализма. Според Троцки без подкрепа от другите страни социализмът в Русия е невъзможен; индустриализацията е само за сметка на селячеството; новата икономическа политика е начало на капитулация; кооперативният план е преждевременен; Октомври е просто продължение на Февруарската революция; без превъзпитаване на населението в „трудовите армии“ то няма да разбере „предимствата на социализма“ и т.н. Като имаме предвид, че вече и Зиновиев, и Каменев са „избягали“ при Троцки, скалъпвайки тъй наречената „нова опозиция“ с цел да „обуздаят“ генералния секретар, изказването на Сталин отначало против Троцки, а после и против „новите“ му съюзници може да се оцени за дадения етап като „защита на ленинизма“. Сталин все още се бори с позволени методи. Но „защитава“ по-често цитатите, без творчески да ги осмисля. В думите му конструктивното, новото, е малко, особено като се има предвид, че за някои неща е бил прав. По-специално, когато става дума за опасността от бюрократизиране. Всички негови речи от този период са цитиране от край до край. В края на изказването си на пленума на комунистическата фракция във ВЦСПС той недвусмислено заявява: „Говори се за репресии против опозицията и че е възможен разкол. Това са празни приказки, другари. Нашата партия е силна и могъща. Тя няма да допусне какъвто и да е разкол. Колкото до репресиите, аз съм решително против тях.“ 235 235 Пак там.

Засега Сталин „щади“, не критикува Зиновиев и Каменев, дори ги защитава от Троцки. Основателите на „новата опозиция“ обаче отблъскват маслиненото клонче на генералния секретар. На едно от заседанията на Политбюро в началото на 1925 г. Каменев, поддържан от съмишленика си, заявява, че техническата и икономическата изостаналост на СССР в съчетание с капиталистическото обкръжение се превръща в непреодолима преграда за построяването на социализма. Всъщност по главния въпрос Зиновиев и Каменев влизат в съюз с Троцки, когото само преди няколко месеца за същия този тезис те подлагат на унищожителна критика. Опълчването на „новата опозиция“ против политиката на РКП(б) изисква отпор, изработване на общопартийна директива за по-нататъшните действия в областта на социалистическото строителство. В този смисъл важно място заема XIV партийна конференция, състояла се в края на април 1925 г. Сталин нито чете доклад, нито взима участие в разискванията. На конференцията главни въпроси са кооперирането (докладчик Риков), металургията (Дзержински), селскостопанският данък (Цюрупа), партийното строителство (Молотов), революционната законност (Солц), задачите на Коминтерна и РКП във връзка с решителния пленум на ИККИ (Зиновиев). По традиция (или по инерция?) конференцията ръководи Каменев. Така както обикновено води заседанията на Съвета на народните комисари и заседанията на Политбюро. Сега обаче за последен път. Повече нито той, нито Зиновиев ще председателстват такива форуми… Главното, което решава конференцията, е, въпреки първоначалните тезиси на Зиновиев, че победата на социализма в СССР е възможна дори при забавени темпове на развитието на световната пролетарска революция. Обаче за окончателно победил социализмът може да се смята само тогава, прави извод конференцията, когато бъдат създадени международни гаранции срещу реставрирането на капитализма.