Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Като анализира неговите трудове, записки, изказвания, а главно практическите му действия, човек се убеждава, че икономическото кредо на Сталин е съвсем просто. Страната трябва да бъде силна. Не, не само силна, а могъща. Преди всичко — всестранна индустриализация, след това — максимално приобщаване на селячеството към социализма. Път, метод и средство — най-широка опора върху диктатурата на пролетариата, в която Сталин признава само едната, „силовата“ страна. На едно от съвещанията в Централния комитет той изрича следната формула: „Колкото по-големи задачи стоят пред нас, толкова повече ще бъдат трудностите.“ В „Болшевик“ (1926, №9-10) тази идея е формулирана така: „Ние поставяме пред себе си по-сериозни и по-големи задачи, чието разрешаване осигурява все по-успешни крачки към социализма, но уедряването на задачитесе придружава и от нарастване на трудностите.“ Каква прилика между тия думи и бъдещата зловеща формула за „изострянето на класовата борба с ускоряване на движението към социализма“! В средата на 20-те години Сталин твърде смътно си представя пътищата на социалистическото строителство, но свой метод несъмнено вече има: сила, команда, директива, указание. Нима това противоречи на диктатурата?

Когато чете многобройните изказвания на видни партийни дейци, Сталин вижда, че широкият спектър от възгледи за съдбата на социализма в СССР се дължи не само на диференциацията в идейните и теоретичните позиции на авторите им, но и на обстоятелството, че действителността се оказва много по-сложна, отколкото предполагат болшевиките. Ами ето на, правилно пише Бухарин в „Болшевик“: „По-рано си представяхме нещата така: ще завоюваме властта, ще вземем почти всичко в свои ръце, ще създадем веднага планово стопанство, разните там кресльовци, дето ще се репчат, една част ще стиснем за гушата, друга ще натупаме и с това работата свършва. Сега ние съвсем ясно виждаме, че нещата никак няма да тръгнат така.“ 228 228 Большевик, 1925, №8, с.7.

Да, нещата „никак не вървят така“… Прелиства статиите Сталин, чете докладите, справките и донесенията и надушва, че най-опасен в това неопределено време е Троцки. Дори мисленото споменаване на това име го изпълва с дълбока ненавист, преминаваща в озлобление. Казали му бяха, че сред свои привърженици Троцки заявил, че „някои нови велможи в партията“ не можели да му простят историческата роля, която „изиграл в Октомври“. Не ще и дума, „велможата“ в устата на Троцки е той, Сталин. До него стигат и слухове за по-нелюбезни епитети по негов адрес на Троцки и на привържениците му.

Макар че Сталин продължава да поддържа външно добри отношения със Зиновиев и Каменев, той усеща, че неговата праволинейност и постепенно нарастващо влияние не допада твърде на „дуета“. Особено остро разбира това след XIII конгрес на партията. В доклада си на курсовете за секретари на уездните (околийските — б.пр. ) комитети Сталин подлага на критика изказването на Каменев за съществуването на „диктатура на партията“. Та нали у нас, другари, завършва той сред одобрителните гласове на слушателите, има диктатура на пролетариата, а не на партията. В интерес на справедливостта трябва да кажа, че и Бухарин споделя по онова време идеята за „диктатура на партията“. На януарския пленум на ЦК (1924 г.) той заявява: „Наша задача е да видим двете опасности: първо, опасността, която идва от централизирането на нашия апарат. Второ, опасността от политическата демокрация, която може да настъпи, ако прекалим с демокрацията. А опозицията вижда само едната опасност — бюрокрацията. Зад бюрократическата опасност тя не вижда политическата демократическа опасност. Но това е меншевизъм. За да поддържаме диктатурата на пролетариата, трябва да поддържаме диктатурата на партията.“ Към това Радек добавя: „Ние сме диктаторска партия в дребнобуржоазна страна.“ 229 229 ЦПА ИМЛ, ф.2, оп.2, д.103.

Но Сталин започва да критикува само Каменев. Няма никакъв интерес да „воюва“ с мнозина. Главното е крачка по крачка и всяко нещо по реда си. На всичко ще му дойде времето. Политическият тандем моментално реагира. На заседание на Политбюро критиката на Сталин по адрес на Каменев е осъдена като „недругарска“ и неточно изразяваща „същността на позицията на критикувания“. Сталин веднага заявява, че си подава оставката. Втори път като генерален секретар, но не и за последен път. Оставката му отново е отклонена… И то от самия Каменев, подкрепен от Зиновиев. В този акт Сталин прозира нарастващата неувереност на своите опоненти — те, както и по-рано, се страхуват от Троцки. А генсекът още веднъж се убеждава във „ветропоказателното“ мислене както на Каменев, така и на Зиновиев. Че какво толкова има в книгата „Ленинизъм“ на Зиновиев! Фактически се е опитал още веднъж да замаскира, да оправдае своето и на Каменев капитулантство в периода на Октомври, разногласията си с Ленин. Сталин е злопаметен. Непременно ще използва тези факти. Когато им дойде времето. Като нанесе унищожителен удар на Троцки, идва редът на Зиновиев и Каменев, ако дотогава не станат кротки като агънца. А тези факти трябва да ги скъта нейде, да си ги препише и да ги запази. Ето ги фактите, за които става дума, фиксирани черно на бяло в документите: