Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Срещали се хора, които само преди по-малко от десет години са били парии в обществото, а сега по волята на историческите обстоятелства се оказват начело на гигантската държава, едва-едва оправяща се от безбройните рани, нанесени й от мечовете на войната, междуособиците и метежите. Много от въпросите, обсъждани тук, често пъти се поставят пред Политбюро. Така например веднъж Молотов съобщава за любопитна статистика: в Русия еди-колко си жито отива за домашна ракия и еди-колко си рубли губи от това хазната. След няколко дни, на 27 ноември 1923 г., на заседание на Политбюро след съобщението на Молотов излиза решение:

„Възлага се на Секретариата да създаде постоянно действаща комисия за борба с варенето на домашна ракия, с кокаина, кръчмарските и хазартните игри (по-специално лотото) в състав: председател — др. Смилович, заместник — др. Шверник, членове — др. Белобородов, Данилов, Догадов, Владимиров.

Пак така, обсъждайки в тесен кръг причините за болестта и смъртта на Ленин, решават да предприемат някои мерки за подобряване на медицинското обслужване на партийното ръководство. На пленума на ЦК от 31 януари 1924 г. Ворошилов докладва въпроса „За здравеопазването на висшето партийно ръководство“. След обсъждане се постановява:

„Да се отправи молба към Президиума на ЦКК да обсъди необходимите мерки за опазване здравето на висшето партийно ръководство, като преди всичко вземе решение относно необходимостта да се определи специален другар, който да следи за здравето и за работните условия на висшето партийно ръководство.“ 223 223 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.112.

Мисля, че при Ленин въпросът е щял да бъде поставен по-иначе, по-широко: през призмата на грижите за здравето на целия народ, включително и на ръководния състав. Всичко започва с такива „дреболии“. Елитарното мислене на „висшето партийно ръководство“, което изповядвало тогава принципите за съразмерност, ражда и привилегиите — различни доплащания („пликове“), лични вагони за ръководството, вили на юг, многоброен „обслужващ персонал“. Всичко започва постепенно…

Често спорят как „да се внедри социализмът“. Пунктирната линия на движение зад хоризонта, към бъдещето, набелязана от Ленин като траектория, се губи нейде в мъглявината. Векторът на движението, посоката му, са ясни. Но как да се върви, какви трябва да бъдат темповете, методите, начините за изграждане на новото общество — тези неща изглеждат мътни. След като изпраща гостите си, Сталин сигурно дълго е крачел в дрезгавината на угасващия ден с мисли за идващото утре. У него зреят не само отговорността и тревогата за бъдещето. Заедно с тях набъбват славолюбието и честолюбието му: може пък тъкмо този отрязък от време на борба и неопределеност да е неговото „Лоди“?

Идеално е, когато между силата и мъдростта има хармония. Много рядко става така. Най-често бъдещето принадлежи на силните, не непременно на мъдрите, за съжаление. Обикновено едното от тези две начала надделява в един или друг отрязък от историческия път. Осъзнаваме или не осъзнаваме този феномен, той тъй или иначе съществува наред с другите. В историческите моменти на избор какво да бъде съотношението между мъдростта и силата всичко е възможно. Сталин не е познавал и не е чел древните мислители. А Сократ, доколкото си спомням, изказва мисъл, актуална не само за неговото време: „Философите трябва да бъдат управници, а управниците — философи.“ На силата винаги е нужна мъдрост. Сталин беше силен, но не мъдър. (Макар че всички ние дълго време приемахме за мъдрост хитростта, извратливостта и коварството на ума му.) В момента на избора на средствата и пътищата за осъществяване на великите идеи това изиграва трагична роля.

В първата в света държава на работниците и селяните енергията на масите е освободена. Как да бъде насочена тя към целта, към идеала, към върховете, които дори на Ленин изглеждат близки? Как да се строи социализмът? Партийният печат е пълен със статии на стари и нови теоретици, даващи съвети и наставления как да се върви по-нататък. Всичко е ново. Често на хората им се струва, че е достатъчен верен лозунг и нещата ще тръгнат.

Ще напомня, че в края на 1924 г. Троцки написва в Кисловодск „Уроците на Октомври“. В тях отново се опитва да омаловажи ролята на другите лидери на революцията, за да обоснове „теоретично“ претенциите си за лидерство. Както се отбелязва в статия на списание „Болшевик“ (1924, №14), в своите „Уроци“ Троцки преминава от позицията на „летописец“ на позицията на пристрастен прокурор. Той обявява, че в хода на революцията „ЦК бил прав тогава, когато бил съгласен с него, Ленин също не бил прав, когато не споделял мнението му“. В революцията, пише Троцки, идва момент на един вид „прииждане на водите“ и ако се изпусне, няма да има нито прииждане, нито революция. Та той, Троцки, умеел да улови върха на „прииждането“… Революцията „станала“, защото въпреки „болшинството на стария болшевизъм“ начело били застанали Ленин и Троцки. Такава е историческата версия на бившия меншевик.