Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Лениновите принципи не се изгубват изцяло в йерархията на бюрократичните пластове и догматичните щампи. Идеите му, макар и понякога в орязан, непълен вид, са главното оръжие в борбата за избиране на пътища и начини за изграждане на новото. При цялата противоречивост и драматичност на този процес в страната има сили, готови да отстояват Лениновата стратегия и тактика в началния етап на социалистическото строителство.

Хегел смята, че над всичко царува съдбата във вид на сляпа, неразумна сила. Теолозите допълват, че това е някаква външна сила, която знае бъдещето на всеки човек и води хората по определената им пътека към неизбежния им финал. След смъртта на Ленин Сталин, вместо да слезе от капитанския мостик на партията и да иде в някой народен комисариат, напук на Хегел, когото той така или иначе никога не ще успее да надвие, взема съдбата в свои ръце. По онова време обаче никой не може и да предположи каква роля ще изиграе в историята Сталин — първият генерален секретар на болшевишката партия. Кой е могъл да каже, че неговата възнисичка фигура ще хвърли такава чудовищна, мрачна и гигантска сянка върху цялото велико дело?

Сред изброените далечни извори на трагедията можем да съзрем и друг: създаваната тогава строго централизирана система още в зародишните си възможности е криела опасности. Човекът, съсредоточил в ръцете си неограничена власт, изпълнителят на идеята, още тогава си поставя за цел да заграби управлението на тази система. Никой не му попречва. Предупреждението на Ленин е подценено. „Старата гвардия“, ангажирана в междуособна борба, не поема историческата роля на колективен лидер. Извоюваната свобода замъглява очертанията на идното. Както пише Николай Бердяев в своя опит за философска автобиография, „опитът на руската революция потвърждаваше моята вече отдавнашна мисъл, че свободата не е демократична, а аристократична. Свободата не е интересна за въстаналите маси и не им е нужна; те не могат да понесат бремето на свободата“ 218 218 Бердяев, Н. Самопознание. Опыт философской автобиографии. Париж Умка-пресс, 1949, с.251. . Спорна мисъл, вярна обаче в такава посока: да използват извоюваната свобода така, както учи Ленин, нито масите, нито „старата гвардия“ не са могли и не са съумели. Идното, както винаги, е в мъгла…

Съзидателните възможности на бъдещето са не по-малко загадъчни от невъзвратимостта и тайните на миналото.

Родилните мъки на новото общество продължават. А животът си тече. След XIII конгрес Сталин полека-лека си възвръща позагубената самоувереност. Преди да умре Ленин, едва ли са го спохождали някакви сериозни честолюбиви намерения. А после… Едва ли категорично бихме могли да твърдим, че още тогава е повярвал във възможността да използва появилия се на пръв поглед невъзможен шанс. Вътрешният свят на човека често и в много отношения е цяла загадка.

През 1793 г. главата на краля на Франция Луи XVI се търкулва в кошницата под гилотината. Минута само, а може и по-малко, преди ножът да се стовари върху кралския врат, Луи Каиет попитал палача: „Да има вести от Лаперуз?“ (пета година минавала откак изчезнала околосветската експедиция на Лаперуз и както по-късно се изяснило — завинаги). Тайните кътчета на съзнанието са наистина непроницаеми: още миг и Луи XVI ще потъне в нищото, но него не го интересува собствената му съдба, а Лаперуз… Над Сталин никой не вдига ножа на гилотината, но и никой не знае по-нататъшните му планове. А и дали е имал планове?

В библиотеката му, която той започва без много шум да създава в малкото си кремълско жилище още от 1920 г., голяма част от литературата е съставена от книги, издавани преди революцията: сборници с трудове на Маркс, Енгелс, Плеханов, Лафарг, Люксембург и Ленин, книги на утопистите, на Толстой, Гаршин, Чехов, Горки, Успенски и малко известните сега трудове на Бищок, Зонтер, Хъбсън, Конуърт, Танхилевич… Много от тях не са само за украса на скромното му жилище. В книгите има бележки с молив, подчертавания, по всяка вероятност негови.

В „Мисли“ от Наполеон отстрани на полето е отбелязана с дебела черта една фраза от спомените на императора: „Именно вечерта в Лоди 219 219 Една от първите си бляскави победи по време на италианската кампания (1796–1797 г.) младият Наполеон е извоювал край градчето Лоди. — Б.а. повярвах в себе си като в необикновен човек и се изпълних с честолюбието да извърша велики дела, които ми се струваха дотогава фантазия.“ 220 220 Наполеон. Избр. произв. М., 1941, с.62. Преживява ли Сталин своето „Лоди“, след като запазва поста генерален секретар въпреки волята на Ленин? Изглежда, за политическата кариера на Сталин това действително е кулминационният момент: 45-годишният генерален секретар е почувствал, че след смъртта на Ленин в никакъв случай не е по-лош от своите колеги в Политбюро и ЦК.